О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 671 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.303 ал.1 ГПК, образувано по молбата на Д. Н. К. и М. К. К., представлявани от адв. Т. И. АК-София, вх.Nо 761/27.01.2009 година с искане за отмяна на ОПРЕДЕЛЕНИЕ No 56 от 28.10.2008 година, постановено по гр.д. Nо 2632/2008 година на ВКС- IV отделение на гражданската колегия по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че посоченото определение се прегражда по нататъшното развитие на делото , което води до незаконосъобразност и нищожност, тъй като са били налице и трите хипотези на визираните в чл. 280 ал.1 ГПК изисквания за допустимост на касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо1167/17.04.2008 г. Срещу въззивно решение Nо 119 от 18.02.2008 година на Пазарджишкия окръжен съд.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на ВТОРОТО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Съгласно нормативната уредба – чл. 303 -309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна.
При липсата на изрични законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че проверката на допустимостта на молбата за отмяна , следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна , както и от гл.т. на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт и точно формулирано и обосновано основание за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК.
При данните по заявената молба за отмяна , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира , че настоящата молба за отмяна е процесуално недопустима.
Настоящата молба за отмяна следва да се приеме за подадена в сроковете по чл.305 т.5 ГПК,тъй като е постъпила в канцеларията на ВКС в тримесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК, чиято отмяна се иска, но без да съдържа точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. Конкретно релевираните оплаквания на молителите Д. и М. К. , заявени с молбата подадена със съдействието на адв. Т. И. АК-София имат характера на касационни доводи и оплаквания по см. на чл.280 ал.1 ГПК и чл. 281 т.1 и 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение и незаконосъобразност на това решение, поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата по делото, които оплаквания ОБАЧЕ не могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК.
С подадената молба за отмяна не се обосновава допустимостта на производството по чл. 303 и сл. ГПК от гл.т. наличие на съдебен акт , който подлежи на правораздавателен контрол по посочения ред в рамките на инициираното производство.
Отменителното производство, регламентирано както с отменения, така и с действащия Гражданско-процесуален кодекс е уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ , свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на едно съдебния акт. Но със сила на присъдено нещо се ползват само онези решение , с които се разрешава конкретен материално правен спор по същество, т.е. касае разрешен спор за съществуването или не , за нарушаването или не на конкретно субективно материално право, чиято защита е предмет на проведения и завършил с решение по същество съдебен исков процес.
Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на съдебните актове , с които се разрешава материално правен спор по същество или се прави проверка по законосъобразното разрешение на такъв спор. Въпреки неясната, поради доста пестеливата регламентация на законодателя, правна природа , определението по чл. 288 ГПК може да бъде квалифицирано като правораздавателен акт по селекция на въззивните решения, подлежащи на касационен контрол поради въведения с новия ГПК факултативен достъп до третата инстанция. Т.е да се приеме , че се касае до съдебен акт, който има по правна природа сходна с актовете на безспорна съдебна администрация. Аргумент за това може да се намери и в Решение Nо 4 от 16.06.2009 година по к.д. 4/2009 година Конституционният съд на Република България, с което се приема , че с определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, когато се произнася по допустимостта на касационното обжалване „ не извършва тълкувателна дейност”. В този хипотези Върховният касационен съд не разрешава конкретен спор по правилното и точно прилагане на законите ,а извършва различна дейност , вменена и като правоприлагащ орган имащ основно задачата да уеднаквява практиката на долните съдилища по точното приложение на законите, поради което и акта с който се произнася- определението по чл. 288 ГПК не може да се приеме , че формира сила на присъдено нещо.
Доколкото de lege ferenda би била регламентирана възможността тази категория определение да подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, то молителят отново ще следва да формулира точно основанията за исканата отмяна , съобразявайки се със основанията , посочени от законодателя. Липсата на посочване на конкретно основания е пречка за надлежното упражняване на установеното от закона процесуално право.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. Н. К. и М. К. К., заявена чрез процесуалния им представител адв. Т. И. АК-София, вх.Nо 761/27.01.2009 година с искане за отмяна на ОПРЕДЕЛЕНИЕ No 56 от 28.10.2008 година, постановено по гр.д. Nо 2632/2008 година на ВКС- IV отделение на гражданската колегия по чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда и в сроковете на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Препис от определението да се връчи на молителите чрез процесуални им представител- адв. Т. И. –САК , на основание чл. 7 ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: