О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
София, 11.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 83 /2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Х. П. от [населено място] против определение № 3* от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2528/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на П. П. срещу определение от 03.10.2008 г., с което състав на Варненски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 7348/2007 г. поради недопустимост на предявения от него иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК /отм./, правото да предяви иск за признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника е предоставено само на трето спрямо изпълнението лице, но не и на самия длъжник какъвто е ищеца П. П.. Този извод е направен, с оглед това, че спрямо него липсват данни да е прекратено изпъл н ителното производство, а и същия като физическо лице без търговско качество отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, като прехвърлянето на търговското му предприятие по реда на чл.15 ТЗ не го освобождава от отговорност за поетите от него задължения в качеството му на търговец преди прехвърляне на предприятието.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането на касационно обжалване с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка с изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е мотивирал този извод с обстоятелството, че съществения въпрос не е бил засяган от практиката на ВКС и не му била известна практика на съдилищата. След този довод е формулиран въпроса – “когато един от длъжниците по изпълнителното дело погаси дълга си то той следва ли да се счита все още длъжник или е трето спрямо страните по изпълнителното дело лице”. В тази връзка касаторът е развил оплакване за неправилност на изводите на състава на Варненски окръжен съд, като е очертал фактите по спора, посочвайки, че той в качеството му на едноличен търговец, прехвърлил търговското предприятие на първия ответник срещу сумата 100 лв., от което е направил извод, че получените права -като съвкупност от права и задължения- били оценени на тази сума, и съответно това била стойността, до която следвало да бъде носена отговорност, както от прехвърлителя така и от приобретателя. Посочил е още, че с внасянето на тези 100 лв. той е престанал да бъде длъжник по изпълнението и се е превърнал в трето лице по смисъла на чл.336 ГПК/отм./. Други доводи не са сочени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така поставен, сочения като съществен въпрос намира еднозначния си отговор в закона, тъй като погасяването на дълга е основание за прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника, което има като правен резултат и отпадане на отговорността му. Следователно, този въпрос не е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма относимост към решаващите изводи на въззивния съд. Решаващия извод на съда е бил обусловен от това, че П. има качеството на длъжник по изпълнението, с оглед императивната разпоредба на чл.15, ал.3 ТЗ, установяваща солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие по отношение поетите от търговеца- прехвърлител задължения и от факта, че липсва установеност изпълнителното производство по отношение на ищеца по спора да е било прекратено. Цитираната разпоредба изисква съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с интерпретиране на събраните доказателства, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице разглежданото основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед така определената дефинитивност, липсата на съдебна практика не установява наличие на тези предпоставки или касаторът не е развил релевантни за поддържаното основание доводи, поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3* от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2528/2008 г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: