О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 11.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3875/2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 9308/07.08.2018 година подадена от „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ ЕИК 175038005 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от Изп.директор И. К. и юр. Д. С. против въззивно Решение № 273 от 03.07.2018 г. по В.гр. дело № 316/2018 г. на ОС – Плевен.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение № 142 от 05.12.2017 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 31 от 26.03.2018 год., по гр.д. № 253/2017 година на РС-Никопол, с което е уважен, заявения при условията на обективно съединяване, иск по чл. 108 ЗС от наследниците на покойния П. П. П. ( п.1961 год.) за признаване правото им на собственост на възстановени с Решение на ОбСЗГ No 9000/06.06.1999 година 6 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община] в патримониума на общия им наследодател и предаване на владението им от страна на „АГРО ФИНАНС„ АДСИЦ гр.Пловдив, като решението е постановено при участие на трето-лице помагач на ответника Р. К..
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснато нарушение по приложение на материалния закон- чл. 26, ал.2 , изр.2-ро ЗЗД и без да е съобразена задължителната съдебната практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/2014 г. прието от 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС. Поддържа се довод и за неправилно приложение на чл. 79, ал.2 ЗС във вр. с чл. 70 ЗС поради несъобразяване с установените доказателства в хода на делото, основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК.
С изложението към касационната жалба се поддържа като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК очевидна неправилност, мотивирана в насока за грубо нарушение на материалния закон- чл. 26, ал.2, ЗЗД касателно упълномощителната сделка на Р. К..
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от защитата на ответниците по касация А. Н. П., М. Н. П., Д. В. Х., Л. П. П., Я. П. М. чрез от адв. Е. М. – АК Р., с изразено в него становище, че наведените от касатора доводи за допуснато грубо нарушение на материалния закон е несъстоятелно, поради което и не може да обоснове извод за очевидна неправилност. По същество се поддържат доводи, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски по делото в размер на 300 лв.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК и съобрази изискванията за допустимост на производството по чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира касационното обжалване, че не може да бъде допуснато.
Очевидна неправилност по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване би била налице, когато такава незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се констатира при такова процесуално нарушение на въззивното решение или материално-правна незаконосъобразност, които пороци правят невъзможно съществуването му като законосъобразен съдебен акт в правния мир. В тази насока преценката на касационния съд може да бъде обусловена от констатация за грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от видимо нарушение на общите принципи на правото в степен, че законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
В конкретния случай, не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение страда от тежък и/или очевиден порок, доколкото решение е постановено ( като валидно и процесуално допустимо) в съответствие на закона и практика на ВКС по приложението му. Доводите и мотивите на страната –касатор да поддържа, че е налице очевидна неправилност са свързани с въпросите, касаещи неточното, според страната, приложение правилата на чл. 26, ал.2 ЗЗД в хипотезата, когато лицето от чието име е сключена покупко-продажбата в полза на ответника по делото е починало години преди съставянето на пълномощно от негово име. Доколкото данните по делото сочат, че решаващият съд е съобразил изцяло както фактите, така и закона във връзка с дадените от ОСГТК на ВКС задължителни разяснения с ТР 5/2014 година по приложението му в хипотези на мнимо представителство, не може да се сподели тезата на защитата на касатора за превратно или неточно тълкуване на императивни материално-правни норми особено относно възможността при условията на чл. 42 ЗЗД „да бъде потвърдена волята на мнимо представлявания “, лице починало години преди съставянето на пълномощното, с което е сключена сделката.
Не могат да се споделят за основателни доводи, че е налице и неточно приложение на чл. 79, ал.2 ЗС до степен, че законът е приложен извън неговия точен смисъл. Приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС е обусловена от прякото и пълно доказване на елементите от фактическия състав, установен от законодателя. Доколкото съдът не е излязъл извън законовата рамка, не може да се поддържа довод за очевидна неправилност на правните му изводи.
По направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски : Искането почива на закона и с оглед изводите на касационния съд за недопускане на касационното обжалване то се явява основателно и следва да се уважи – чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК. Представените писмени доказателства- Договор за правна защита и съдействие No 0166479 / 04.10.2018 година ( л.13) обосновават извод за доказването им в пълен размер, за сумата от 300 лв. ( триста лева).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК , Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба с вх. № 9308/07.08.2018 година подадена от „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ ЕИК175038005 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от Изп.директор И. К. и юр. Д. С. срещу въззивно Решение № 273 от 03.07.2018 г. по В.гр. дело № 316/2018 г. на ОС – Плевен.
ОСЪЖДА „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ ЕИК 175038005 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от Изп.директор И. К. да заплати на А. Н. П., М. Н. П., Д. В. Х., Л. П. П., Я. П. М. за осъществено процесуално представителство и защита от адв. Е. М. – АК Р. сумата 300 лв. ( триста лева ) разноски за защита пред касационния съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: