О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
гр. София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията ДОНКОВА ч. гр. д. № 2240/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. М. и С. Г. Б., чрез адв. Й. М., срещу определение № 6118/12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2225/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 518081/27.10.2018 г. за прекратяване производството по гр. д. № 11652/2007 г. на Софийски районен съд, на основание чл.130 ГПК, вр. с чл.299 ГПК по предявените искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените части от наследството на Г. А. З. чрез намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № *, том *, дело № */* г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е приел, че страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение № 492/12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което частично е отменено решение по гр. д. № 3791/2005 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което предявените от В. М. и С. Б. искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на Т. Н. З. чрез намаляване на дарствените разпореждания в полза на З. Г. З., са отхвърлени като неоснователни.
В частната жалба се поддържа наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели формулират следните правни въпроси: „Налице ли е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на привидна сделка констатирано в мотивите на съдебното решение“; „Налице ли е привидна сделка, сключена между наследодателя и ответницата, след като констатацията на съда относно привидността на сделката касае други лица и не е изследвана и обсъждана действителната воля на страната, която е страна по договора?“; „Допустимо ли е едно решение на ВКС, постановено в нарушение на закона, да произведе правни последици, след като е допуснато нарушение на закона при постановяването му?“. Изложени са доводи по същество на спора, с които се аргументира липсата на обвързваща сила на пресъдено нещо, както и за неправилност на влязлото в сила решение по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, първо г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – З. Г. З., чрез адв. Д. Д., представя отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, аргументирайки отсъствието на основания за допускане до касационно обжалване и с искане подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се претендират съдебни разноски.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 11652/2007 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на В. Г. М. и С. Г. Б. срещу ответницата З. Г. З., с която са предявени искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследството на общия наследодател Г. А. З.. Поискано е възстановяването да се извърши чрез намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № *, том *, дело № */* г. на нотариус при СРС, извършено заедно с наследодателката на ищците Т. Н. З., в полза на З. Г. З. с обект апартамент, находящ се [населено място], [улица], ап. № *, както и чрез намаляване на дарение на 1/3 ид. ч. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община] и на построената в него жилищна сграда, направено от наследодателя в полза на ответницата с нотариален акт № */* г.
С решение № 492/12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което спорът по делото е пререшен, са отхвърлени предявените от частните жалбоподатели срещу З. Г. З. искове с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследството на Т. Н. З. чрез намаляване на дарственото разпореждане, извършено с нотариален акт № */* г. В мотивите е прието е, че сделката дарение е привидна, а прикритата сделка е прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот срещу прихващане на дълг.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото на основание чл.130, вр. с чл.299 ГПК, Софийски градски съд е взел предвид, че с решение № 492/12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, влязло в сила на 12.07.2010 г., е отменено частично решение по гр. д. № 3791/2005 г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете по чл.30 ЗН на В. М. и С. Б. срещу З. Г. З. за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Н. З., чрез намаляване на дарствените разпореждания, извършени заедно с Г. А. З. в полза на З. Г. З. и обективирани в нотариален акт №187/21.05.1993 г. Приел е, че тъй като оспорваното дарствено разпореждане на наследодателите Г. и Т. З. в полза на З. З. е било е извършено общо и в предходния процес е било атакувано в цялост като привидно, с влязлото в сила решение по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, I г. о., са установени със сила на пресъдено нещо обстоятелствата и правоотношенията, обхванати от спорното право, поради което същите не могат да бъдат пререшавани в настоящия, последващ съдебен процес. Въззивният съд е извършил съпоставка между диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, като констатирайки идентитета на спорните правоотношения, е потвърдил първоинстанционното определение на Софийски районен съд за прекратяване на делото поради наличието на сила на пресъдено нещо, обвързваща страните.
По въпроса дали е налице формирана сила на пресъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 49/14.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г., І т. о., решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г., І т. о., решение № 43/13.02.2012 г. по гр. д. № 229/2011 г., І г. о. и решение № 33 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 3230/2015 г. на ВКС, II-ро т. о., която се възприема и от настоящия състав.
Частната касационна жалба по същество е основателна.
Предметът на констатациите относно преюдициално на спорното право правоотношение, направени в решение № 492/12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за пресъдено нещо. Мотивите към решението не се ползват със СПН. Според разясненията в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на влязлото в сила решение, който очертава спорното право, а не мотивите към решението. Мотивите към решението отразяват решаващата правораздавателна дейност на съда по преценка на доказателствата и установяване на правнорелевантните факти и неговите фактически и правни изводи по съществото на правния спор, но не формират сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на спорното право и не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението. Постановките на цитираното тълкувателно решение са залегнали и в създадената /цитирана по-горе/ съдебна практика, според която констатацията на съда относно спорното право се съдържа в диспозитива на решението, който е източник на силата на пресъдено нещо и въз основа на който се преценява забраната на чл.299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. При предявяване на иск между същите страни за разрешаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което има влязло в сила съдебно решение по друго дело между страните или друго висящо дело помежду им, сезираният с иска съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело, респ. съдържанието на исковите молби по двете дела, и по този начин да прецени дали има съвпадение между предмета на делата – с оглед произтичащите от чл.299 ГПК и чл.126 ГПК забрани за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, и за паралелно разглеждане на дела с идентични страни и предмет. В настоящата хипотеза спорът за привидността на сделката не е разрешен със СПН. Такава е формирана по исковете за възстановяване на запазените части от наследството на Т. З., но не и от наследството на Г. З..
С оглед изложените по-горе съображения, основателни са наведените в жалбата оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице сила на пресъдено нещо, формирана по предходния процес за възстановяване на запазените части от наследството на Т. З., която обуславя недопустимостта на настоящия.
Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 6118 от 12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2225/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 6118 от 12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2225/2019 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 518081/27.10.2018 г. за прекратяване производството по гр. д. № 11652/2007 г. на Софийски районен съд, на основание чл.130 ГПК, вр. с чл.299 ГПК по предявените искове по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените части от наследството на Г. А. З. чрез намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № *, том *, дело № */* г.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: