РЕШЕНИЕ
N 128
София, 12.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 651/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от № 358 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 651/2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 749/2008 г. на Смолянски окръжен съд по разрешения с него въпрос дали не декларирането на имоти в изпълнение на Указ № 573/ 28.05.1949 г. представлява самостоятелно основание за обосноваване на извод, че земите не са собственост на лицата, чиито наследници претендират възстановяване правото на собственост. Проверката е допусната поради това, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Касаторките З. С. Х. и З. Ф. М. считат, че обжалваното решение е необосновано и неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Р. д. по г. С. намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.09.2008 г. по гр. д. № 811/2007 г. на районен съд гр. С., с което е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване право на наследниците на Р. Х. Е. , б. ж. на гр. С., починал 1932 г., да им бъде възстановена собствеността върху нива с ливада с площ от 30 дка в м. “К” в землището на с. Р., община С.,
Изводът за неоснователност на иска е основан на преценката на представените писмени доказателства по делото.
Представената императорска тугра в превод на български № 95 по месечния регистър от м. юли 328-1912 г., издадена поради окончателна продажба на имота, който е бил владян от Р. С. , е обсъдена от съда и е прието, че не го легитимира като собственик, тъй като има за предмет вакъфски имот, предназначен за нуждите на двата свети града, както е отразено на първа страница от документа. Съобразно този статута на имота на наследодателят е било предоставено само право на ползване, а правото на разпореждане е принадлежало на държавата. Нормативно това е било уредено в закона за земите от 1858 г. Поради този му статут имотът е бил изключен от гражданския оборот.
Намерен е за неоснователен и доводът, че имотът като мирийски (правителствен) съгласно чл. 5, т. 2 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи (ЗУНСНЗ) обн. в ДВ, бр. 92/1921 г., е станал частна собственост на наследодателя на ищците. Имотът е бил вакъфски и поради този му статут не попада в приложното поле на чл. 5, ал.2 ЗУНСНЗ.
В подкрепа на този извод са и констатациите на техническата експертиза, която не установява точното местонахождение и граници на имота. В границите посочените в императорската тугра експертизата е установила, че се намира смърчова гора на възраст над 130 г., както и че някои от границите не съществуват.
Обоснован от данните по делото е и изводът, че ищците не доказват имотът да е отчужден от наследниците на наследодателя на основание актовете описани в чл. 2, ал. 1 на ЗВСГЗГФ или да е бил отнет от тях.
По разрешеният с въззивното решение въпрос за правните последици от невписването в декларацията съставена на основание Указа от 1949 г. на имота е допусната касационна проверка на решението. Оплакването за неправилност на решението в тази част е основателно. След преценка на становищата застъпени в обжалваното решение и в представените с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК приема за правилна съдебната практика, която е на становището, че неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот не съставлява юридически факт с правопрекратяваща последица за правото на собственост, тъй като това не е предвидено изрично в нормативен акт. Основанията за прекратяване на правото на собственост са изчерпателно уредени в закона, поради което въвеждането на нови такива може да стане само по нормативен ред, а не по тълкувателен. Аргумент за това е и разпоредбата на § 4 от Указа от 1949 г., съгласно която включването на недекларираните земи в държавния поземлен фонд става със заповед на министъра на земеделието на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет.
Този разрешен въпрос не е решаващ за крайния изход на спора, тъй като той е основан на развитите по горе съображения относно недоказване правото на собственост върху имота и това той да е отчужден по силата на нормативен акт, от изрично посочените в чл. 2, ал.1 ЗВСГЗГФ.
При проверка на решението не се установи да е налице въведеното основание за касиране на въззивното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 749/2008 г. на Смолянски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.