4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София,14.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2912 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С., представлявана от адв. Е. П., срещу определение № 239 от 23.08.2018г. по в.т.д. № 101/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 51 от 18.08.2018г. в частта за разноските.
Частната жалбоподателка поддържа, че присъдените с въззивното решение разноски за въззивното произодство в размер на 3000 лева са прекомерни, тъй като по делото не са извършвани от процесуалния представител на противната страна никакви действия, освен явяване на едно единствено съдебно заседание пред въззивната инстанция и представяне на писмени бележки по него. Поддържа, че ответникът не е искал и не са събирани никакви доказателства. Поради това счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоправдано завишено, като се вземе предвид, че това възнаграждение се явява допълнително над присъденото вече адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Твърди, че завишаването на размера на адвокатското възнаграждение се признава и от въззивния съд, който въпреки това е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на спора възнаграждението не е прекомерно. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и на основание чл.248 ГПК да бъде изменено въззивното решение в частта му относно присъдените на ответника разноски, като размерът им бъде намален до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения.
Ответникът „ЗАР ПРОПЪРТИС” ЕООД, представляван от адв. М. С., оспорва частната жалба. Оспорва твърденията в нея, като сочи, че процесуалният представител на дружеството е осъществил пълноценна защита на интересите му във въззивното производство – подал е подробен писмен отговор, в който е изложил съображения за правилността на първоинстанционното решение, респ. за неоснователността на подадената въззивна жалба, и е оборил отправените от въззивника доказателствени искания; осъществил е процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание; представил е подробна писмена защита, в която е коментирал събраните доказателства пред двете инстанции и правилността на първоинстанционното решение. Счита, че фактът дали са отправяни или не доказателствени искания не влияе на обема на извършения от процесуалния представител юридически труд по това дело, както и на правната и фактическа сложност на последното. Сочи, че страната по спора може да претендра сторени разноски пред всяка инстанция. Излага съображения, че според съдебната практика нормата на чл.78, ал.5 ГПК е създадена за фрапантни случаи на разминаване между положения труд и договореното възнаграждение и цели постигане на социална справедливост. Твърди, че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 3000 лева при нормативно заложен минимален размер от 2 150 лева не е прекомерен. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Зар Пропъртис” ЕООД чрез пълномощника му адв. М. С., в който са изложени подробни съображения за неоснователността на наведените в нея оплаквания, обсъдени са приетите в първоинстанционното производство доказателства и е изразено становище по направените от въззивника доказателствени искания. Констатирал е още, че в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия е осъществил процесуално представителство и защита, като в дадения му от съда срок е представил и подробна писмена защита. С оглед на това и като е посочил, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 2 148 лева с ДДС, въззивния съд е счел за неоснователни доводите за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева. Отчел е факта, че във въззивнана инстанция е била предоставена правна помощ в пълен обем, в това число подробен писмен отговор, процесуално представителство в открито съдебно заседание и представяне на писмена защита.
Обжалваното определение е правилно.
Пред въззивната инстанция въззиваемият „Зар Пропъртис” ЕООД е бил представляван от адвокат. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, определен по правилата на чл.7, ал.2 Наредба № 1/2004г. и §2а от ДР на същата наредба с оглед обжалвания материален интерес възлиза на 2 148 лева с ДДС. Заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер 3 000 лева и не надвишава значително нормативно определения минимален размер. С оглед правната и фактическа сложност на спора – предявени са главен иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД и три евентуални иска с правно основание чл.59 ЗЗД, чл.41 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС и в първоинстанционното производство са събрани многобройни писмени доказателства, единична и тройна съдебно-технически експертизи, съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-графологична експертиза и гласни доказателства, както и с оглед осъществената от процесуалния представител на въззиваемия защита във въззивното производство, изразяваща се в представен подробен отговор на въззивната жалба, съдържащ съображения относно оплакванията в същата и направените с нея доказателствени искания, процесуално представителство в открито съдебно заседание и представяне на писмена защита, направеното възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 и чл.81 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство в размер на 800 лева без ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, чието заплащане се установява от чл.10, ал.2 от представения договор за правна помощ от 24.10.2018г..
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 23.08.2018г. по в.т.д. № 101/2018г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. С. С., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.2, адв. Е. П., да заплати на „Зар Пропъртис” ЕООД,ЕИК 202959618, съд. адрес: гр. София, [улица], вх.А, ет.1 /надпартерен/, адв. М. С. сумата 800 лева /осемстотин лева/ – разноските за настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: