О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
Гр. София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 2062 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 2491 от 08.03.2016 г., подадена по пощата на 07.03.2016 г. (понеделник) от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. срещу определение № 60 от 16.02.2016 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 23/2016 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. срещу въззивното определение № 18401 от 18.09.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 7402/2015 г. по описа на СГС, ТО.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Е. К. В..
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по ч.гр.д.№ 23/2016 г. по описа на ВКС, ГК, Трето г.о., е образувано въз основа на частната касационна жалба на Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. срещу въззивното определение, с което е потвърдено разпореждане (именувано „определение”) от 25.02.2015 г. на СРС, 28 състав по гр.д.№ 17243/2013 г. С последното е върната исковата молба по отношение на ответника Е. К. В. по аргумент от разпоредбата на чл. 132 КРБ.
Последвало е подаването на частната касационна жалба на Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М., която е оставена без разглеждане с обжалваното определение на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК – с мотив, че цената на предявения иск за парично вземане е под 5 000 лв.
Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно.
Правилна е преценката на тричленния състав на Трето ГО на ВКС, че в случая цената на предявения срещу Е. К. В. иск възлиза на сумата 2 000 лева – под минималния праг от 5 000 лева за допустимост на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложеното от жалбоподателя съображение, че с молба вх.№ 1035110 от 14.04.2015 г. е увеличен размера на частичния иск на сумата 5 100 лева, е неоснователно. Цитираната молба е неотносима към въпроса за цената на иска, защото е подадена след постановяване на акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, поради което не може да бъде взета предвид при извършването на преценка за допустимостта на касационното обжалване. Предвид постановеното на 25.02.2015 г. прекратително определение не е било налице основание за провеждането на публично съдебно заседание, в което съдът да се произнесе по допускане на увеличението и съответно – такова не е постановено по отношение претенцията, насочена срещу Е. К. В..
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати при постановяване на определението нарушения на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, защото тези разпоредби не ограничават правото на националния законодател да установява съответни правила за допустимост на касационното обжалване. Не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по формулирани от жалбоподателя въпроси относно тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права в ЕС, тъй като същата не е от значение за правилното решаване на делото. В случая предмет на преценка е приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. уреден от процесуалния закон въпрос по процедура, а не по приложение на разпоредба от правото на ЕС. Редът за разглеждане и решаване на частните жалби против определение, с което е прието за недопустимо касационно обжалване на въззивен акт по иск с цена под предвидения от закона размер, е предмет на регламентация в ГПК, поради което и искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно.
Неоснователни са и доводите за нарушено право на защита с оглед искането за провеждане на открито съдебно заседание по подадената частна жалба. Съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК заседание, в което подадената частна жалба се разглежда по същество (закрито или открито) се провежда само ако се приеме, че разглеждането на същата е допустимо. В случая установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване препятства възможността ВКС да проведе съдебно заседание по съществото на жалбата, включително и открито.
В обобщение – настоящият състав на съда приема, че при съблюдаване правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК решението по иска, насочен срещу Е. К. В. не би подлежало на касационно обжалване. По тази причина и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и постановеното от въззивния съд определение, така както това е посочено в мотивите на обжалваното определение на тричленния състав на Трето ГО на ВКС.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 60 от 16.02.2016 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 23/2016 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. срещу въззивното определение № 18401 от 18.09.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 7402/2015 г. по описа на СГС, ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: