1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр.София, 15.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3578 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. М., чрез адвокат Т. Б. от АК Р. срещу въззивно решение № 235 от 19.05.2017 г. по в.гр.д. № 176/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава решение № 8/05.01.2017 г. по гр.д. № 2211/2016 г. на Районен съд Русе, с което са отхвърлени предявените от Д. А. М. против [фирма], представлявано от изпълнителния директор Г. Г., искове за допълнително обезщетение по чл.222, ал.3 КТ на още четири брутни работни заплати в размер на 8912,80 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането и 1321,81 лева, лихви за забава от 04.11.2014 г. до 20.04.2016 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практика на Върховния касационен съд и които се решават противоречиво от съдилищата. Отделно са формулирани въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона: 1. Има ли право работодателят сам да определя момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличие на разлика между трудов и осигурителен стаж; 2. Кой стаж е определящ за придобиване право на пенсия заради осигурителен стаж и възраст – трудовият или осигурителният; 3. Кой определя дата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – работодателят или НОИ, така че тя да отговаря на императивните изисквания на закона;
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт М. В., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по осъдителен иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ, чиято цена не е под минималния праг за допустимост по чл.280, ал.2, т.3 ГПК и обусловения от него иск за лихви върху обезщетението. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил право на обезщетение от работодателя в размер на осем брутни работни заплати в хипотезата на чл.222, ал.3 КТ, което му е изплатено на основание чл.57, ал.3 К.. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя поради придобиване право на пенсия, но според съда не са били изпълнени изискванията на К. да се изплати обезщетение в размер на дванадесет брутни работни заплати, доколкото правото на пенсия на ищеца е придобито в предходната календарна година и не е упражнено в срок до 31 май 2013 г. Въззивната инстанция приема също, че отказът на Националния осигурителен институт да признае част от трудовия стаж на работника за осигурителен стаж поради нередовно оформяне на данните в трудовата му книжка от други работодатели е ирелевантно в отношенията с работодателя и няма значение за дължимото обезщетение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което претенцията за обезщетение в претендирания размер е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал относим за изхода на делото правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, в изложението на касатора липсва материалноправен или процесуалноправен въпрос, в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, който да обусловя крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Кратките съображения в изложението повтарят доводите в касационната жалба и по своето съдържание представляват оспорване на фактическите и правни изводи на въззивния съд, във връзка с преценката на съда за събраните по делото доказателства и оплаквания по съществото на спора, по които касационната инстанция може да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на решението по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на формулираните въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите не обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което са неотносими. Въззивният съд не е обсъждал въпроса, има ли право работодателят да определя момента на придобиване правото на пенсия, а е приел, че работодателят е взел предвид данните в трудовата книжка на ищеца по отношение правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да определи размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Тези изводите на съда са в съответствие с практиката на ВКС, според която предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а обезщетението се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това (решение № 235 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 969/2014 г., ІV г.о.).
Отделно от изложеното, въпросите са поставени теоритично, без да бъде обосновано значението им за конкретния правен спор, поради което не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че работодателят е съобразил данните в трудовата книжка, свързани с трудовата дейност на работника, въз основа на които е изплащал допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, които обаче не покриват изискванията на К. за получаване на дванадесет брутни работни заплати от ищеца, което е в съответствие с мотивите на решение № 117 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4487/2008 г., І г.о., в което е изяснено, че обезщетение по чл.222, ал.3 КТ се дължи, когато трудовото правоотношение е прекратено след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят признава правото да се получи това обезщетение, без да прави разлика нито на основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение, нито от гл.т. на това дали придобитото право на пенсия е на „пълна” такава или се касае до придобито право на пенсия за изслужено време и старост по ЗП или право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КЗОО, обхващащо и определени категории работници или служители, които придобиват това право при по-благоприятни условия /ранно пенсиониране/.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на доводи за необходимостта съдебната практика да бъде осъвременена, с оглед промяната в законодателството или обществените отношения, както и твърдения за неяснота или противоречие в правните норми, във връзка с предпоставките за възникване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235/19.05.2017 г. по в.гр.д. № 176/2017 г. на Окръжен съд Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.