4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 17,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 372/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Й. А. от [населено място] против решение №161 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 701/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52, както и на чл.51 ЗЗД…”Страната е заявила че „ трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…”, което щяло да доведе и до развитие на правото.Изложено е общо разбирането на касатора относно „ новата уредба на касационното производство”.Посочено е общо, че „ най-противоречива „ била практиката по чл.52 ЗЗД”, като накратко е изложено и разбирането на касатора.Направен е извод, че „ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл.52 ЗЗД…ако имало практика тя се базирала на стари решения”…Развито е и разбирането на страната за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.51, ал.2 ЗЗД, като е заявено че „ в не едно определение ВКС приема, че не следва да се прилагат преписи от противоречиви решения”, затова страната не прилага такива. Интепретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила ,че „ казуса бил уникален и подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към нея. Доколкото правно необоснования довод, за това, че ВКС приемал, че противоречивите решения не следвало да се прилагат / без да е посочен поне един акт, обективиращ такъв мотив/ е относим към тези основания, следва да се отбележи, че и съобразно възпроизведения от страната текст на нормата,за да е налице установеност на противоречие при разрешаване на конкретно поставен правен въпрос, то следва съдебните актове,обективиращи такова разрешаване да бъдат най-малкото посочени с оглед обосноваване на такова противоречие/ какъвто не е разглеждания случай/, а ако тези актове са на съдилищата, то следва не само да бъдат посочени, но и приложени, както и да бъде установено, това, че са влезли в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 / 09г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това, както по приложението на чл.52 ЗЗД, така и по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице и практика, която има задължителен характер, тъй като е постановена по чл.290 ГПК. В тази връзка фактически невярно е твърдението на страната за липсата на такава практика. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №161 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 701/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: