5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
[населено място], 18.02. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1164 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Пернишкия окръжен съд № 1297/07.12.2012 г. по ч.гр.д. № 815/2012 г., с което е потвърдено разпореждане от 13.07.2012 г. на Радомирския районен съд, ІІ състав, постановено по гр.д. № 429/1999 г., с което е върната подадената от Г. И. К. и М. Т. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Бл. Б. от АК-П., молба за отмяна на влязлото в сила решение на Радомирския районен съд № 206 от 29.09.2004 г., постановено по гр.д. № 249/1999 г. по описа на съда, поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Недоволни от определението на Пернишкия окръжен съд са жалбоподателите Г. И. К. и М. Т. К., и двамата от [населено място], които го обжалват в срок и молят да бъде отменено като неправилно. В частната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Такъв правен въпрос не е формулиран, а е посочено, че въззивният съд в обжалваното определение не е обсъдил факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, което представлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, които водят до отмяна на обжалвания съдебен акт. Посочена е, но не е представена съдебна практика на ВС, постановена по стария процесуален ред.
Ответниците по частната жалба А. И. Н. и Н. А. Н., и двамата от [населено място], в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорват същата като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна и допустима.
След преценка на доводите на частните касатори и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на Радомирския районен съд за връщане на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК на влязло в сила съдебно решение, поради неотстраняване в срок нередовностите й, е прието, че с разпореждане от 04.06.2012 г. молбата за отмяна е оставена без движение, с указания в едноседмичен срок от съобщението до молителите да бъде отстранена нередовността на същата като посочат точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на решението на Р. на основание чл. 306, ал. 1 ГПК, както и на основание чл. 112, б.”К” ЗС, молбата да бъде вписана в Службата по вписванията при Р., като в противен случай молбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено от молителите и техния пълномощник адв. Б., на 11.06.2012 г. и на 08.06.2012 г. и въпреки че срокът им е продължен на основание чл. 63 ГПК с още 14 дни, молителите не са изпълнили указанията на съда в срок да представят точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил разпореждането си от 13.07.2012 г., с което на основание чл. 306, ал. 2, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е върнал молбата за отмяна на Г. И. К. и М. Т. К. като нередовна. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно законовата норма на чл. 306, ал. 3 ГПК компетентният съд във връзка с администриране на молбата за отмяна е първоинстанционния съд, който констатирайки нередовностите й правилно я е оставил без движение, указал е на молителите да ги отстранят в едноседмичен срок, който е продължил на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, като ги е уведомил за последиците от неизпълнение на указанията в срок и тъй като в указаните срокове тези указания не са изпълнени от молителите, а именно да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК, правилно първоинстанционният съд е върнал молбата за отмяна на влязлото в сила решение като нередовна.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол, тъй като жалбоподателите не са изложили кой е правният въпрос от материално и/или процесуално естество, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В депозираното изложение са заявени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е посочен основополагащия за спора правен въпрос. Посочено е, че в обжалваното определение въззивният съд не е обсъдил факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, което представлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, които водят до отмяна на обжалвания съдебен акт, което представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото, частните касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частната жалба направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Пернишкия окръжен съд № 1297/07.12.2012 г. по ч.гр.д. № 815/2012 г., с което е потвърдено разпореждане от 13.07.2012 г. на Радомирския районен съд, ІІ състав, постановено по гр.д. № 429/1999 г., с което е върната подадената от Г. И. К. и М. Т. К., и двамата от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение на Радомирския районен съд № 206 от 29.09.2004 г., постановено по гр.д. № 249/1999 г. по описа на съда, поради неотстраняване в срок нередовностите й, по частна касационна жалба с вх. № 8439 от 20.12.2012 г. на Г. И. К. и М. Т. К., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Г. И. К. и М. Т. К., и двамата от [населено място] да заплатят на А. И. Н. и Н. А. Н., и двамата от [населено място] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :