1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 19.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1863 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника С. „Ловно рибарско дружество Сокол 1911“, [населено място] против Решение № 2359 от 12.12.2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, поставено по в.т.д.№ 1778/ 2013г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 442/2012г. на Благоевградския ОС за отмяна, на основание чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ, на Решението на Общото събрание на членовете на сдружението от 19.05.2012г. за налагането на ищеца Е. Б. Г. наказание „лишаване от членство за срок от две години“.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици. Твърдението е, че наложеното на ищеца наказание е за тежко нарушение –неуведомяване на съответните органи за констатирания от него бракониерски лов на 04.02.2012г. в района на [населено място], общ.С. и създаване на препятствия за разкриване на тежкото престъпление, които факти са установени от показанията на свидетелите И. К. и О. Г..
В наименованото „изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК” се иска допускане на касационното обжалване, тъй като „при решаването на въпросите с точно прилагане на закона, ще бъде постановено решение по чл.290 ГПК, което ще бъде от значение за развитието на правото”. В него правен въпрос не е формулиран, а се поддържа становището за извършено от ищеца тежко нарушение-несигнализиране на органите за установено от него ловуване от бракониери и твърдение, че е следвало съдът да съобрази наказанието „наложено от УС за срок от една година и наказанието, наложено от Общото събрание за срок от още една година“ и да изложи отделни съображения в какво се състоят допуснатите нарушения на закона при вземането на тези решения и „отделно” да постанови диспозитив за отмяната им. Възпроизведени са твърденията от касационната жалба за установеност на нарушението от показанията на свидетелите.
В писмен отговор ищецът Е. Б. Г. са изложени доводи за недопустимост на жалбата, за липса на предпоставките за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК- същата е изпратена по пощата в рамките на изтичане на едномесечния срок.
За да потвърди решението на окръжния съд, САС е изложил собствени правни доводи по двете групи твърдения в исковата молба – за процесуалната незаконосъобразност на решението на ОС /пороци при свикването и провеждането му/ и за материална незаконосъобразност /отричане на извършване на нарушенията, за които е наложено наказанието/. Първата група твърдения са счетени за неоснователни чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на фактите, относими към извършването на нарушенията е мотивирано, че доказателствената тежест за установяването им е на ответника. Обсъдено е, че те са посочени в докладната записка на председателя на ловната дружинка, в която членува ищецът. Обстойно е коментирано и е счетено за недоказано неуведомяване на органите на сдружението за установен от ищеца бракониерски лов и то при липса на предвидена в устава процедура за уведомяване като форма и срок. Прието е за удостоверено от свидетелите, че ищецът устно е уведомил сдружението в Б. в началото на м.февруари /сряда/ за бракониерски лов в землището на [населено място], за който узнал в предхождащия срядата съботен ден на пазара в [населено място].
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно за неприложимост на факултативния касационен контрол, като ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията и от сочените факти и обстоятелства в жалбата. Несъгласието на касатора с изводите на съда при кредитиране на свидетелските показания не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Поради това безпредметно е обсъждането на сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, която не е надлежно въведена и чието наличие също не е обосновано.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2014г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение от 500 лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2359 от 12.12.2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, поставено по в.т.д.№ 1778/ 2013г.
Осъжда С. „Ловно рибарско дружество Сокол 1911“, [населено място], [улица] да заплати на Е. Б. Г., [населено място], [община] сумата 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.