Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 02. 05. 2017 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 901/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба и придружително писмо с вх. № 2911 от 15.12.2016 г., подадена от адв. М. Н. П. от [населено място] и адв. Н. А. С. от [населено място] срещу решение № 2166 на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол № 70 на заседание от 18.11.2016 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба от 02.11.2016 г. на адв. М. Н. П. от Адвокатска колегия – С. срещу решение, взето с протокол № 15/10.10.2016 г. на Адвокатския съвет – С., както и жалба с вх. № 326/10.11.2016 г. по описа на АК-С. против „мълчалив отказ във връзка с решение по протокол № 15/10.10.2016 г. на АС-Смолян”. Оплакванията, развити в жалбата са за недопустимост и неправилност на решението на Висшия адвокатски съвет, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – Висш адвокатски съвет, [населено място], не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
С решение № 2166, взето с протокол № 70 на заседание от 18.11.2016 г., Висшият адвокатски съвет /ВАС/ е оставил без разглеждане като недопустима молба с вх. № 2517 от 03.11.2016 г./погрешно посочена дата 02.11.2016 г./ на адв. М. Н. П. от АК – С. срещу решение, взето с протокол № 15/10.10.2016 г. на Адвокатския съвет – С. и жалба срещу същото решение от 10.11.2016 г. В мотивите на решението е посочено, че подадената до ВАС молба не представлява основание, което да ангажира неговата компетентност да се произнесе по направеното искане за заплащане на обезщетение. Изложени са съображения, че цитираната в молбата разпоредба на чл. 143 ЗАдв е неприложима, тъй като от една страна касае дисциплинарно производство, каквото в случая не е било образувано срещу жалбоподателката П., а от друга, дори да се приеме, че се претендират направени разноски, то те нито са били предизвикани от действията на АС – Смолян, нито пък са представени някакви доказателства и заявен размер на такива разноски. В допълнение на изложеното, в мотивите на решението е посочено, че и молбата и жалбата срещу решението от 10.11.2016 г. на АС-Смолян са просрочени. В заключение е прието, че жалбите са недопустими, доколкото касаят правно ирелевантни факти, защото в жалбата по чл. 22, ал. 2 ЗАдв, когато се вземе решение за лишаване от права, се отнася само до случаите, когато това искане е уважено, т.е. когато жалбоподателката е заличена като адвокат, а съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗАдв, на обжалване по реда на чл. 7 ЗАдв подлежи само решението, с което е постановено отписване на адвоката, какъвто безспорно не е настоящият случай.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че жалбата е процесуално недопустима.
Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол актовете на Висшия адвокатски съвет, както следва: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия /чл. 7 ЗАдв/; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България /чл. 10, ал. 5 ЗАдв/; 3/ решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати /чл. 13, ал. 4 ЗАдв/; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества /чл. 53, ал. 2 ЗАдв/; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия /чл. 61, ал. 4 ЗАдв/. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с това принципно положение е регламентираната в чл. 88, ал. 5 ЗАдв възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет, като решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебната практика на Върховния касационен съд /определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г.о. на ВКС по гр.д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на III г.о. на ВКС, определение № 236 от 1.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на III г. о. на ВКС/.
Доколкото в случая обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изрично посочените по-горе хипотези, подадената срещу него жалба от адв. М. П. и от адв. Н. С., който не установява и правен интерес от обжалването, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2911 от 15.12.2016 г. на адв. М. Н. П. и адв. Н. А. С. от [населено място] срещу решение № 2166 на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол № 70 на заседание от 18.11.2016 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх. № 2517 от 03.11.2016 г./погрешно посочена дата 02.11.2016 г./ на адв. М. Н. П. от Адвокатска колегия – С. срещу решение, взето с протокол № 15/10.10.2016 г. на Адвокатския съвет – С. и жалба с вх. № 326/10.11.2016 г. по описа на АК-С. против „мълчалив отказ във връзка с решение по протокол № 15/10.10.2016 г. на АС-Смолян”.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 901/2017 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: