О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 20.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №82 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Й. В. и Й. В. В., двете от [населено място], срещу определение от 29.06.2011г. по ч.гр.д.№2137/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.03.2011г. по гр.д.№9/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД.
Жалбоподателите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва жалбата като неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на Т. Й. В. и Й. В. В. съдът да разреши плащане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон – запор върху парична сума от 37500евро и върху банкови сметки с титуляр Й. В. В., за заплащане на разходи за заплащане на разноски във връзка с производството по ЗОПДИППД и във връзка с висшето образование на Й. Й..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса: „дали след като страната обективно, поради независещи от нея причини, не е могла да представи списък с разходи и разноски по ЗОПДИППД, то такъв не може да се представи на по-късен етап от производството, когато вече конкретно може да се установи и посочи какви са разноските, необходими за производството по посочения закон”. Жалбоподателите считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 от ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбите на чл.23, ал.4 и ал.5 от ЗОПДИППД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, и по приложението им има установена съдебна практика, изразена в определение № 687 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 636/2011 г., IV г.о., че съдът е длъжен във всеки случай на искане по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД да прецени основателността на същото, включително и размера на необходимите средства за изпълнение на задълженията. В това производство съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице. Разрешението на съда се дава при невъзможност на молителя да заплати съответния разход с друго имущество. Т.е. не може да се иска разрешение за извършване на плащане на задължения, каквито не са възникнали, какъвто е настоящият случай.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 29.06.2011г. по ч.гр.д.№2137/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.03.2011г. по гр.д.№9/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Т. Й. В. и Й. В. В. по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: