O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 22.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 705 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 21738/10.12.2015 год. на Д. В. Г. от [населено място] , заявена чрез адв. Б. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение II-96 от 30.10.2015 година по гр. възз.д. Nо 222/2015 година на OС- Б..
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 206 от 31.10.2014 год. по гр.д. Nо 60/2014 год. на РС Карнобат , в частта , с която отхвърлен иска за съдебна делба на Д. Г. срещу З. К. на следните движими вещи-селско стопанска техника :трактор Landini R.-DT 85F, с ДКNo А ******, рама PPFLY *****, цвят син-тъмносив и следния прикачен инвентар ПРЪСКАЧКА- вентилаторна N. PDF-85-1500 T. 17889Я цвят жълт ; активна отклоняваща брана RINIERI EL 225 , рама 12411, цвят оранжев; култиватор- продълбочител, култиватор тип чизел, ремарке платформа , фреза-ротационна MASCHIO E180 , рама[ЕИК], цвят оранжев ;ремарке-тракторно РСД- 4, рама **** цвят сив и пръскачка – хербицидна.
За да постанови решението си , въззивният съд е възприел тезата и на първата инстанция , че движимите вещи- селскостопанска техника не са в обхвата на съпружеската имуществена общност , същите са собственост на ответника З. К. , регистрирана по занятие като селско-стопански производител от 2003 година, със съответната данъчна регистрация. Някои от посочените вещи са закупени с целеви банков кредит , отпуснат на К. по време на брака , но всичките се ползват за нуждите на упражняваната дейност като селско-стопански производител, надлежно заприходени като активи в счетоводството на земеделския стопанин, включени като Д. в амортизационен план като стопански субект, поради което и на основание чл. 22 ал.2 СК /2009 год. ги е изключил от обхвата на вещи- съпружеска имуществена общност респ. и от делбената маса.
Делбата на култиватор- продълбочител, ремарке платформа и пръскачка – хербицидна не е допусната след като не е доказан факта , че тези вещи са придобити по време на брака на страните.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с доводи и в изложението , че по въпроса само обстоятелството , че едно лице е регистрирано като земеделски производител, следва ли че то упражнява тази дейност по професия или занятие по см. на чл. 22 ал.2 СК/2009 год., което да му даде право да получи в лична собственост вещите със земеделски характер, придобити по време на брака или съдът трябва да изследва въпроса дали същият действително е извършвал таи дейност, за да му ги присъди? решението на въззивния съд е произнесено в противоречие Решение Nо 201 от 27. 06. 2011 год. по гр.д. Nо 1282/2010 год. на ВКС- II г.о., Решение Nо 37 от 18.02.2013 год. по гр.д. Nо 463/2012 год. на ВКС-I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалваме се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса : след като съпругът извършва селско-стопанска дейност и се издържа от производството на продукцията на земеделската си земя по занятие ,същият притежава ли качеството на земеделски производител и на това основание следва ли да участва в делбата на закупената по време на брака селскостопанска техника респ. да получи дял в натура при извършването и, без същият да има регистрация на земеделски производител, произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 125 от 04. 11. 2015 год. по гр.д. Nо 5502/2013 год. на ВКС- II г.о..
Поставените въпроси 3 и 4 , са в контекста на изведените по обстоятелствено въпроси 1 и 2 .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация с наведени доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на предявения иск – делба на движими вещи, селско стопанска техника.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не може да се приеме тезата в изложението на касатора , че изведените въпроси имат качеството на обуславящи изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал.3 СК/2009 год. лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака му , които служат за обикновено ползване, за упражняване на професия или занаят. Хипотезата , касаеща „упражняване на професия“ може да бъде разгледана от два аспекта – дали се касае до упражняване на дейност, която се подчинява на регламентирани правила или до фактическо упражняване на такава дейност при разрешителен законов режим. При конкретните данни по делото, че само съпругата е регистрирана като „земеделски производител“ въпросът дали само обстоятелството , че едно лице е регистрирано като земеделски производител, следва ли че то упражнява тази дейност по професия или занятие по см. на чл. 22 ал.2 СК/2009 год., което да му даде право да получи в лична собственост вещите със земеделски характер, придобити по време на брака или съдът трябва да изследва въпроса дали същият действително е извършвал таи дейност, за да му ги присъди не предполага тълкуване на правната норма. По силата на съответната регистрация на единият съпруг е признато качеството на земеделски стопанин. Обстоятелството дали тази дейност е извършвана лично от този съпруг или чрез другиго не е елемент от фактическия състав на правната норма. Тезата , че и на другият съпруг –касатор по делото, следва да се признае качеството на земеделски стопанин след като същият макар и при липса на регистрация по занятие извършва тази дейност е в противоречие с установеният факт , че в тази период лицето е на служба в БНА, което предполага , че „по професия“ не е земеделски стопанин. Даденото разрешение по Решение Nо 201 не може да се приеме като противоречиво разрешение на поставения правен въпрос. С цитираното решение на ВКС се приема , че „ упражняване на професия или занятие „следва да се разбира в смисъл на осъществявана дейност с цел извличане на доходи , свързани с конкретно правно регламентирана дейност- регистрация като земеделски стопанин, а не само за задоволяване нуждите на семейството , не може да се направи извод за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С Решение Nо 37 съставът на ВКС е разгледал хипотеза на имущество – движими вещи, придобити по време на брака на страните по делото, приемайки , че разграничителният критерий дали тези вещи са лични на единият съпруг или са общо съпритежание на съпрузите следва да бъде „предназначението на имуществото“ – т.е. целта , с която е придобито- за нуждите на семейството или за упражняване професията / занятието/ на съпруга, претендиращ , че вещите са лично имущество по см. на чл. 22 ал.2 СК. Съпоставяйки произнесеното с изведеният правен въпрос от касатора , не може да се приеме , че е налице хипотеза на не съблюдавана задължителна съдебна практика на ВКС , което да наложи допускане на касационното обжалване.
Поставеният правен въпрос : след като съпругът извършва селско-стопанска дейност и се издържа от производството на продукцията на земеделската си земя по занятие ,същият притежава ли качеството на земеделски производител и на това основание следва ли да участва в делбата на закупената по време на брака селскостопанска техника респ. да получи дял в натура при извършването и, без същият да има регистрация на земеделски производител, не може да се приеме , че е идентичен с правения въпрос , произнесен с Решение Nо 125 за да е налице и противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното решение , което дава едно по широко виждане на понятието „селскостопански стопанин по отношение на всяко лице , което развива стопанска дейност и се издържа от същата“ с оглед възможността за защита и признаване частичната несеквестируемост на земеделските недвижими имоти, в който аспект не може да се приеме , че има база на която да се допусне исканото касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. С чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. No 21738/ 10.12.2015 год. на Д. В. Г. от [населено място] , заявена чрез адв. Б. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение II-96 от 30.10.2015 година по гр. възз.д. Nо 222/2015 година на OС- Б. , в обжалваната част досежно недопусканите до съдебна делба движими вещи- селскостопанска техника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :