О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
[населено място] , 24.02.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1059 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , против постановеното на 04.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Търговско отделение ,6 състав по т.д.№ 408 / 2011 год. , с което е потвърдено решение № 875 / 28.09.2010 год. на Софийски градски съд , постановено по т.д.№ 2471 / 2009 година,в частта в която с първоинстанционното решение е уважен предявения от ищеца [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 208 ал.1 от КЗ – за сумата от 68 830 лева , ведно със законната лихва върху същата . Касаторът навежда основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът сочи материалноправен въпрос свързан с тълкуване нормата на чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането , отговорът на който, обосновал решаващите изводи на съда , е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът , уточнен в съответствие с правомощието предоставено с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год.на ОСГТК на ВКС е : обусловено ли е прилагането на чл.211 т.2 от КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение , визирано в ОУ, като свързано със значителен за застрахователя интерес и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от същото ?
Ответната страна не е взела становище по допустимостта на касационната жалба .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило в полза на ищеца, в качеството на застрахован по имуществена застраховка „ Каско „, предвид настъпил застрахователен риск „ Кражба на МПС ”, застрахователно обезщетение в размер на 68 830 лева, въззивният съд е приел, че подаването от застрахования на противоречиви обяснения относно обстоятелствата при които е установил настъпването на застрахователното събитие , съставлява неточно изпълнение на задължение по т.71.2 от Общите условия , определено като значително с оглед интереса на застрахователя, но би обусловило отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , само ако бъде установена причинна връзка между това неизпълнение и невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието и конкретно – невъзможността да бъде открито откраднатото имущество. Приел е ,че в тежест на ответника – застраховател е доказването на тази причинност ,т.е. че се касае не за преценка на хипотетичната възможност да се осуети издирването на откраднатата вещ , като резултат на противоречивите обяснения на застрахования / съображения , основани единствено на вида на неизпълненото задължение / , а за доказано съществуваща обективна причинна връзка между неизпълнението и неоткриването на вещта / аналогично на чл.189 ал.4 КЗ , неприложим в конкретния спор / . Същевременно е формирал извод за своевременно уведомяване за настъпването на застрахователното събитие ,съгласно чл.71.2.1 от ОУ, която именно своевременност при съобщаване за настъпването на застрахователното събитие / до 2 часа от узнаването / е визирана като дължимо изпълнение, значително с оглед интереса на застрахователя – 75а вр. с чл.71.2.1 от ОУ – и предпоставяща приложението на чл.211 т.2 от КЗ .
В конкретния случай , застрахованият двукратно е дал обяснения относно обстоятелствата по узнаване за настъпването на застрахователното събитие . Различието в обясненията не се състои в заявяване на знание за различни обстоятелства по настъпването на застрахователното събитие, а се отнася до времето на узнаване за настъпването му : в първите обяснения – в ранните часове на деня на кражбата , в последващите – по-късно същия ден , опосредено от уведомяване за кражбата чрез познати на лицето , от чието държане е отнет автомобила , пряко установили липсата му . Застрахователят не се е позовал на неспазване срока за изпълнение задължението по чл.71.2 от ОУ , визиран в чл.71.2.1 , с оглед конкретната застрахователна клауза „Б”. Съдът не е разгледал друга приложима хипотеза на договорено в ОУ задължение на застрахования, свързано със значителен интерес на застрахователя , съгласно която да се квалифицира поведението на застрахования , твърдяно като неизпълнение на задължение, предпоставящо отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , на основание чл.211 т.2 от КЗ.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело . Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото , когато решаването му съдейства за преодоляване на неправилна съдебна практика по тълкуването на неясна ,противоречива или непълна правна норма или осъвременяването й , в резултат на промяна на обществените условия или изменения в законодателството или за създаването на съдебна практика по тълкуването на непълна, неясна или противоречива правна норма или осъвременяването тълкуването й .
Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ отделение намира, че нормата на чл.211 т.2 от КЗ не съдържа неяснота в аспекта, приложен от въззивния съд и не предпоставя тълкуване в този смисъл. Същата ясно и безпротиворечиво изключва необходимостта от установяване на обективно съществуваща причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение, когато същото е предвидено като значително с оглед интереса на застрахователя в Общите условия , и настъпването на застрахователното събитие, респ. преодоляване последиците от същото. Допустимото настъпване на вредите , като възможен резултат от неизпълнението на конкретното задължение на застрахования , с оглед вида му и отношението му към настъпването на риска , е свързано с преценка действителността на договорната клауза / чл. 186 ал.7 КЗ /, а не с тълкуване нормата на чл.211 т.2 от КЗ . Макар значим , отговорът на този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което и не предпоставя допускането му, дори да би бил зададен от касатора с това му съдържание . Неправилното приложение на правната норма от решаващия съд , без данни за неправилно тълкуване в този смисъл от съдилищата , е основание за преценка на правилността на решението по чл.281 т.3 от ГПК, а не в производството по чл.288 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК , при това не е единствено обусловило решаващите му изводи, основани и на доказано своевременно изпълнение на задължението по чл.71.2.1 от ОУ .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, ІІ търговско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1079 от 04.07.2011 год. по т.д. №408 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 6 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :