О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 24.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3275/ 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Великотърновския окръжен съд № 356 от 01.07.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 842/2013 год., с което е потвърдено разпореждането на Великотърновския районен съд от 04.06.2013 год., по ч.гр.д.№ 1738/2013 год. за оставяне без уважение заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 , т.6 ГПК срещу [фирма], [населено място].
С частната касационна жалба е въведено оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на заявлението, основано на чл.417, т.6 ГПК. Основно частният касатор възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че щом процесният ипотечен акт не удостоверява изискуемостта на вземането на кредитора, то тя не би могла да бъде удостоверена чрез останалите приложени със заявлението документи, макар и те да са от кръга на посочените в чл.418, ал.3 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Анализирайки отново въведените с касационната жалба пороци на въззивния съдебен акта, предмет на предприетото обжалване, жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа, че същият е постановен в противоречие с трайно установената практика на ВКС, обективирана в определения: № 855/ 31. 10. 2011год., по ч.т.д.№ 600/ 2011год. на ІІ т.о.; № 490 от 02.07.2010 год., по ч.т.д.№ 298/2010 год. на ІІ т.о.; № 1036/ 16.11.2012 год., по ч.т.д.№ 218/2012 год. на ІІ т.о. и № 143 от 23.02.2010 год., по ч.т.д.№ 912/2009 год. на ІІ т.о..
Като израз на противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени определения на различни по степен съдилища в страната: на Варненския окръжен съд № 3786/10.08.2012 год., по т. д. № 1876/2012 год.; на Старозагорския окръжен съд № 637/31.05.2012 год., по ч.т.д.№ 346/2012 год. и на Великотърновския окръжен съд № 218 от 18.04.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 394/2013 год..
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на въведените селективни критерии и алтернативно по основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт на въззивен съд от категорията, посочени в чл.274, ал. 3, т.2 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т. 1 на ТР № 1/ 19.II.2010 год. на ОСГТК на ВКС, при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, касаторът е длъжен да формулира ясно и точно конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е обусловил крайния правен резултат по делото, като извън задълженията на касационната инстанция, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, е да изведе сама същия този въпрос било от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, било от твърдяните в касационната жалба факти и обстоятелства.
Отсъствието на такъв посочен от жалбоподателя конкретен правен въпрос, само по себе си, според задължителните указания в горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъждат въведените допълнителни критерии за селекция.
В случая жалбоподателят [фирма], [населено място], анализирайки правилността на правните и фактически изводи на Великотърновския окръжен съд е посочил, че обжалваното въззивно определение ”е поставено в противоречие с трайно установената практика на ВКС”. Следователно същият въобще не е формулирал конкретен разрешен от Великотърновския окръжен съд правен въпрос, по отношение на който поддържа селективните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което при липса на основната главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на следва да бъде допуснато.
Само за прецизност следва да се посочи, че доколкото в изложението на жалбоподателя процесуалноправен въпрос за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417, т.6 ГПК не е изрично поставен, то и селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не би могло да бъде обосновано с възприетото разрешение на същия този въпрос на процесуалното право в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове на отделни състави на касационната инстанция, имащи задължителен за съдилищата в страната характер и цитирани в частната касационна жалба – арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът, че според постановките в т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, при наличие на задължителна практика на касационната инстанция по приложението на конкретна законова разпоредба, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Великотърновския окръжен съд определение № 356 от 01.07.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 842/2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: