7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3655
гр. София, 26.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети фавруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3655 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. чрез адв. Н. Х. М. срещу определение № 569 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 161/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено определение от 09.09.2013г. по т.д. № 2134/12г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството в частта по предявените от Н. М. Н. против ответниците – физически лица искове за установяване нищожност/недопустимост на вписани обстоятелства по партидата на политическа партия, евентуално – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, както и по исковете за заличаване на вписани обстоятелства и отмяна и обезсилване на вписване
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, немотивирано, необосновано и недопустимо. Твърди, че определението е постановено при грубо нарушение на чл.6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз, тъй като не е проведено публично съдебно заседание и въпреки изричното искане на ищеца не му е дадена възможност да участва в процеса и да упражни правата си. Твърди, че обжалваното определение представлява отказ от правосъдие и е постановено в резултат на неправомерен извънпроцесуален натиск. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд за липса на правен интерес за ищеца – частен жалбоподател, от предявения против физическите лица иск, като поддържа, че в качеството си на член на Националното Политическо ръководство на ПП „Зелена партия – Българските зелени” има правен интерес субективните предели на бъдещото съдебно решение да се разпрострат върху тези ответници, тъй като те разпространяват неверни твърдения и правят неправомерни искания пред различни институции, целейки ликвидирането на посочената политическа партия. Твърди, че с предявения иск цели да бъде установено с влязло в сила решение, че ответниците-физически лица нямат субективно право по чл.600 ГПК да извършват нито правни, нито фактически действия, свързани с „упражняване на процесното субективно право и произтичащите от него правоотношения” и по този начин ще реализира „субективна защита на своето конституционно установено право на политическо сдружаване в политическа партия”. Счита за напълно неоснователно и противоречащо на всякаква формална и правна логика твърдението, че самата политическа партия в качеството й на юридическо лице се ползва от неправомерното вписване, което е извършено чрез „престъпната инсинуация” на ответниците – физически лица. Поддържа, че ответната политическа партия не само не се ползва от оспореното вписване, а е увредена от него, докато ответниците – физически лица, черпят единствено облаги от него. Излага и твърдения, че производството по делото е частично прекратено по съображения, които касаят материалноправната легитимация на ответниците, а не тяхната процесуална легитимация, като по този начин е нарушен чл.2, ал.1 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Х. за основните права в ЕС, изискващи съдът да се произнесе с решение по делото по отношение на основателността на иска. Поддържа, че по този въпрос е налице и константна съдебна практика на ВКС – решение № 152 от 14.02.1986г. по гр.д. № 976/1985г. на ІІ г.о., решение № 2196 от 20.09.1956г. по гр.д. № 4019/1956г. на ІV г.о., решение № 660 от 04.07.2007г. по гр.д. № 17/2006г. на ІV г.о.. Твърди, че в мотивите на въззивното определение изцяло се изопачават и извращават фактическата и правната обстановка, описана в исковата молба, и доказателствата по делото, с цел да се имитират мотиви на противозаконния отказ от правосъдие, като в действителност не са обсъдени изложените в исковата молба доводи. В тази връзка твърди противоречие с константната практика на ВКС в решение № 1488 от 08.11.1999г. по гр.д. № 814/99г. на V г.о., решение № 707 от 17.03.1977г. по гр.д. № 3417/1976г. на ІІ г.о. , решение № 752 от 18.11.1988г. на ІІІ г.о., решение № 129 от 05.03.1986г. по гр.д.№ 682/1985г. на І г.о.
В частната касационна жалба е направено искане за разглеждането й в открито съдебно заседание с участието на страните, тъй като процесният спор е с много висока фактическа и правна сложност и тъй като са налице многобройни писмени и гласни доказателства, които частният жалбоподател ще представи в съдебно заседание.
Частният жалбоподател прави и искане на основание чл.267, ал.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл.269, ал.3 ГПК производството да бъде спряно и да бъде отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на чл.47 от Х. на основните права в ЕС и по специално: 1/. Задължават ли се националните съдилища да провеждат публични процеси по жалбите срещу съдебни актове на първоинстанционния съд, с които без проведено съдебно заседание се прекратява производство по иска против един от ответниците; 2./ Политическите права, включително и правото на политическо сдружаване по смисъла на чл.12 от Х. за основните права в ЕС подлежат ли на съдебна защита по смисъла на чл.47 от Х.; 3./ Съдебни решения, постановени по правен спор относно изопачаване на обективната истина и на решенията на членовете на политическа партия имат ли задължителна сила за националната държава и представляват ли основание за съответното изменение или отмяна на охранителен акт, постановен в регистърно производство; 4/. Задължена ли е българската държава предварително да обяви имената на членовете на съдебен състав, на който възлага разглеждането на конкретно съдебно дело, включително и за да даде възможност на страните да искат отстраняване на членове на този съдебен състав, които не представляват „независим и безпристрастен съд” по смисъла на чл.47 от Х. на основните права в ЕС; 5./ Правната норма на чл.12 и чл.47 от Х. задължават ли националната държава да проведе исков състезателен процес, когато е сезиран националният съд от граждани на ЕС за нарушаване на неговите политически права, включително и на правото на сдружаване в политически партии; 6./ Имат ли право гражданите на ЕС на ефикасни правни средства на защита пред съд, когато неговите политически права са нарушавани от няколко физически лица в съучастие с длъжностни лица в държавата – членка и се извършва неправомерна подмяна на ръководните органи на политическата партия; 7./ Има ли право на съдебна защита всеки член на политическа партия в ЕС и разполага ли с право да бъде постановено съдебно решение със силата на „res iudicata” по отношение на визираните физически лица – правонарушители.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за касационно обжалване частният жалбоподател в три раздела поддържа съображения за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В раздел І поддържа, че е налице грубо противоречие с практиката на ВКС, като въззивният съд ползва като мотив незаконосъобразно твърдението за липсата на материалноправна легитимация на ответниците – физически лица, за да прекрати производството по делото – противоречие с решение № 152 от 14.02.1986г. по гр.д. № 976/1985г. на ІІ г.о., решение № 2196 от 20.09.1956г. по гр.д. № 4019/1956г. на ІV г.о., решение № 660 от 04.07.2007г. по гр.д. № 17/2006г. на ІV г.о.. Изложени са съображения за нарушаване на практиката на ВКС относно задълженията на съдилищата да мотивират своите съдебни актове. В раздел ІІ частният жалбоподател поддържа, че са налице материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и съдът следва да се произнесе по тях – въпросът дали представлява касационно отменително основание неотчитането на разликите между процесуалната легитимация и материалноправната легитимация на конституираните ответници, както и въпросите за правото на българския гражданин да защити засегнатите си политически права в публичен исков състезателен процес, както и да предяви искове по чл.537, ал.2 и чл.604 ГПК по повод оспорено регистърно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 569 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 161/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е прекратено производството по предявените против ответниците – физически лица искове за установяване нищожност/недопустимост на вписани обстоятелства по партидата на политическа партия, евентуално – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, както и по исковете за заличаване на вписани обстоятелства и отмяна и обезсилване на вписване. След потвърждаване на това първоинстанционно определение, производството е останало висящо по предявените от ищеца Н. М. против ПП „ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ” искове за установяване нищожност/недопустимост на вписани обстоятелства по партидата на политическа партия, евентуално – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства. За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че цел на установяването, визирано от чл.604 ГПК, е защита на процедурата по вписване и достоверността на подлежащите на вписване обстоятелства. Приел е, че в конкретния случай става въпрос за вписване на обстоятелства, отнасящи се до политическа партия, поради което липсва правен интерес от водене на производството против физически лица. Изложил е съображения, че евентуалното уважаване на предявените в условията на евентуалност искове рефлектира върху самото вписване и неговото действие, но не и в правната сфера на лица, включени в състава на ръководни органи на политическата партия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е основал съображенията си на липсата на материалноправна легитимация на ответниците – физически лица /раздел І/, както и не е отчел разликите между процесуалната и материалноправната легитимация на конституираните ответници, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /раздел ІІІ/. Тези въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като въззивният съд е обосновал недопустимостта на иска с липсата на правен интерес от търсената с иска защита срещу ответниците – физически лица, без да се е произнасял по въпроса за липсата или наличието на материалноправна легитимация. Поради това тези въпроси не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. С останалите си доводи частният жалбоподател, без да формулира съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващия извод на въззивния съд, излага твърдения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с непровеждането на публичен процес и необсъждането на изложените от него в исковата молба обстоятелства и съображения. Тези доводи представляват основания за касационно обжалване по чл.281, ал.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в стадия на селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
От друга страна, не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представените с изложението съдебни актове не доказват противоречива съдебна практика, тъй като с тях не се разрешават въпросите, разгледани от въззивния съд – за недопустимостта на предявените против ответниците-физически лица искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписването, респ. несъществуване на вписано обстоятелство, поради липса на правен интерес. Преценката за наличие на правен интерес от предявения иск винаги е обусловена от конкретните факти, специфични за делото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, следва да е доказано, че противоречивото разрешаване от съдилищата на релевантния за изхода на делото правен въпрос, е свързан с различното прилагане на правната норма, а не е обусловено от конкретните факти по делото и от доводите на страните, а в случая такива доказателства не са ангажирани.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая частният жалбоподател не е обосновал твърдението си наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а от друга страна, липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, свързана с преценката за допустимостта на установителния иск, предмет на обжалваното въззивно определение, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Неоснователно е направеното с частната касационна жалба искане за разглеждането й в открито заседание. Съгласно чл.278, ал.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а по преценка на съда и ако е необходимо, може да бъдат разгледани и в открито заседание. В настоящия случай не е направено искане за събиране на конкретни доказателства, които не са били представени по делото и които са относими към преценката за допустимостта на предявените искове. Частният жалбоподател излага твърдения, че разполага с гласни доказателства, но не е посочил обстоятелства, относими към предмета на производството, които цели да установява с тях.
Молбата на частния жалбоподател за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО, следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 628 ГПК и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. Правилното разрешаване на въпросите на частния жалбоподател, свързани със задължителността да бъде проведен публичен процес, да бъде постановено решение по същество на предявения иск и да бъдат обявени предварително имената на членовете на съдебния състав, няма отношение към решаването на настоящото дело и не е обусловено нито от тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, нито от тълкуване или валидност на акт на органите на Европейския съюз, а са свързани с прилагане на българския Граждански процесуален кодекс. Разпоредбите на чл.130 и чл.140, ал.1 ГПК предвиждат проверката на допустимостта на иска да се извършва в закрито заседание, като постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол пред въззивна и касационна инстанция. Частната жалба срещу такъв акт подлежи на разглеждане в закрито заседание, но при необходимост може да бъде разгледана в открито заседание /чл.278, ал.1 ГПК/, като по настоящото дело не са били изложени обстоятелства и формулирани доказателствени искания, обосноваващи такава необходимост. Имената на съдиите-докладчици, на които е възложено делото, са посочени в приложените по делото протоколи за избор на докладчик чрез компютърно разпределение, като в случая частният жалбоподател не твърди да са били налице основания за отвод на някой от членовете на съдебните състави, разглеждали настоящото дело. Възможността за защита на нарушени политически права, в това число на правото на сдружаване в политическа партия, е уредена в разпоредбите на действащото право, като производството по предявения от ищеца иск по чл.604 от ГПК против ПП „ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ” не е прекратено и е висящо. От друга страна, не е налице неяснота на относимите норми на общностното право, което съгласно чл.629, ал.3 ГПК е основание за оставяне без уважение на искането за отправяне на запитване.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Н. чрез адв. Н. М. за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 569 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 161/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено определение от 09.09.2013г. по т.д. № 2134/12г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: