4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 29.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №747/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. Г. – процесуален представител на ищцата З. Г. С. [населено място], против въззивно решение от 15.02.2012 г. по гр.д.№17121/2011 г. по описа на Софийския градски съд, В.К., ІІ-Б отделение.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-61-42/12.5.2011 г. по гр.д.№7283/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 61 състав, с което са уважени предявените от З. Г. С. от [населено място] против К.” /заместен по чл. 227 ГПК от [фирма] – /, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че следва да се произнесе само по основанията посочени в жалбата, а именно: Налице ли е компетентност на лицето подписало заповедта за уволнение да направи това, както и дали уволнението следва съкращаването в щата. С оглед представения по делото устав на [фирма] – първоначален ответник по исковата молба, валиден към момента на процесното уволнение, съдът е приел, че дружеството се представлява пред всички трети лица от генералния директор и всеки друг член на Съвета на директорите заедно. Изводът е обосноват с изложеното в чл.31 от устава. По-нататък в изводите си съдът е стигнал до извод, че дружеството се управлява и представлява от Генералния директор и който и да е друг член за представителство за извършвате на сделки, волеизявления, правни и фактически действия, когато тяхната парична стойност е под 50000 евро. Въз основа на това е прието, че не съществува законова пречка Генералният директор да упълномощи друг член на Съвета на директорите да сключва, изменя и прекратява трудови договори, както и че ищцата не е трето на работодателя лице. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че процесното уволнение е извършено от компетентно за това лице.
Относно законността на уволнението СГС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че при работодателя е взето валидно решение за структурни промени с утвърждаване на ново щатно разписание, в сила от 04.12.2009 г., като в това от 01.8.2009 г. щатната бройка за длъжността на ищцата е била една, която в новото щатно разписани е премахната, а пред районния съд не е направено своевременно оспорване на щатните разписания относно датата, както и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК. Поради това СГС е стигнал до решаващ извод, че визираните доказателства следва да се приемат за истински частни документи, които да бъдат обсъдени от съда при изграждане на правните изводи. Въз основа на това съдът е приел, че съкращаването в щата е реално, доколкото в новото щатни разписание от 04.12.2009 г. длъжността на ищцата не съществува, както и че уволнението следва влизането в сила на съкращението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на чл.193, ал.1 ГПК – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като произнасянето на СГС е в противоречие с трайната практика на ВКС. Като противоречиви на обжалваното решения по посочени въпрос се сочат решение №177/1997 г. на ВКС, 5-членен състав, и решение №18/26.01.2010 г. по гр.д.№1407/2008 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Освен изложеното се твърди, че с решението си въззивният съд се е произнесъл неправилно и по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на чл.235, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.31 от Устава на ответното дружество – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – София/, е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира следното:
По първия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените решения, цитирани в изложението са относими към приложението на отменен процесуален закон /ГПК от 1951 г. – отменен/. По същия въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Нормата на чл.193, ал.1 ГПК не се нуждае от тълкуване. Същата по ясен и категоричен начин сочи, че “Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието”. В процесния случай доказателство за извършване на процесното съкращаване в щата е представения с отговора на ответника по исковата молба по чл.131 ГПК копие от протокол за решения на Съвета на директорите на [фирма] от 04.12.2009 г., в който се съдържа решение за съкращаване в щата на предприятието, включително и на щатната длъжност на ищцата – единствена бройка, и приемане на ново щатно разписание, считано от 04.12.2009 г. Относно този документ с молба, вх.№1038267/25.11.2010 г.,/листове 166-168/ ищцовата страна не само не е оспорила съдържанието на документа, но категорично е заявила, че не възразява по делото да бъдат приети като писмени доказателства приложените към отговора, между които е и цитирания по-горе протокол от 04.12.2009 г.
По втория от поставените въпроси, именно за точното прилагане на чл.235, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.31 от Устава на ответното дружество – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като визираната от устава разпоредба има предвид трети лица, а касационната жалбоподателка не попада в тази категория.
В случай, че ищцата искаше да бъде допуснато обжалваното решение, тя следваше да формулира въпроса с допълнение дали попада в кръга на лицата, визирани в разпоредбата на чл.31 от Устава, тъй като това е решаващия извод на съда, независимо от изводите му за представителството, уредено в посочената разпоредба.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.02.2012 г. по гр.д.№17121/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, по касационна жалба, вх.№49331/07.5.2012 г., подадена от адв. С. Г. – процесуален представител на ищцата З. Г. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: