О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128
София, 31.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1088/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против решение № 759/10.05.2012 год. , постановено по въззивно гр.д. № 3372/2011 год. на Софийски апелативен съд в частта, в която след частична отмяна на решението по гр.д. №541/2009 год. на Окръжен съд [населено място] е постановено ново решение, с което присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконното уволнение, по което касаторът е бил оправдан, е увеличено със сумата от 13 000 лв. и е потвърдено решението в частта, в която предявеният иск по чл. 2,ал.2,т.2, предл.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, е уважен в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалният и материалният закон. Развива оплаквания, че съдът не е изложил мотиви относно причинно- следствената връзка между претендираните от ищеца вреди и образуваното срещу него наказателно производство, както и че размера на обезщетението е определен в противоречие с принципа за справедливост регламентиран в чл. 52 ЗЗД.
Моли решението да бъде отменено частично като размера на присъденото обезщетение се намали до справедливия му размер.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация И. Ц. Г. от [населено място] чрез адв. Ю. А. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване , а ако такова бъде допуснато , решението да бъде потвърдено. Претендира разноски при условията на чл. 38,ал.2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона за това. Съображенията са следните:
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като във връзка с него сочи „че процесуалноправният въпрос е за определяне на неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД , в който смисъл е задължителната съдебна практика на ВС – т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. Посочено е също така, че „решението противоречи и на т.19 от ТР №1/04.01.2011 год. на ОСГК на ВКС , поради липса на мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. На практика това са оплаквания за допуснати процесуални нарушения , които могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като при липсата му касационното обжалване не следва да се допуска само на това основание. Предвид на това изпълнението на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не следва да се обсъжда .
Същевременно по формулираният материалноправен въпрос „Как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ критерият на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е изпълнен, доколкото представените съдебни решения на които касаторът се позовава за да го обоснове, касаят различни хипотези, които обуславят различен размер на присъденото обезщетение .
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Доколкото са поискани и предвид изхода на производството, касаторът следва да бъде осъден да заплати при усл. на чл. 38,ал.2 ЗА на процесуалният представител на ответника адв. Ю. Хр. А. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 759/10.05.2012 год. , постановено по въззивно гр.д. № 3372/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на адв. Ю. Х. А. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: