2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
С., 7.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 651/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на Н. В. А. чрез пълномощник адвокат К. С. – В. адвокатска колегия против определение № 365 от 09.12.2013 г. по в. ч. гр. дело № 478/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е разрешен спор за подсъдност между Великотърновски окръжен съд и Великотърновски районен съд, като е прието, че компетентен да се произнесе по молба на ВК „Съгласие” [населено място] за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в законна сила осъдително решение № 505 от 15.11.2013 г. по в. гр. дело № 697/2013 г. на Великотърновски окръжен съд на основание чл. 405, ал. 2, пред. 3 ГПК е Великотърновски окръжен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната жалба процесуално недопустима.
С обжалваното определение по реда на чл. 122 ГПК апелативният съд, като по-горен по степен съд, е разрешил спор за подсъдност между съдилища, принадлежащи към едни и същ съдебен район.
С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 9 е прието, че определението чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск и обжалването му не е изрично посочено в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото (т. 1), нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие (т.2).
В случая ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС т. 5 не намира приложение, тъй като в него обжалваемостта е мотивира с прекратяване и препращане на делото на друг съдебен район, докато с определението по чл. 122 ГПК се определя компетентния съд.
Предвид изложеното частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5514/21.12.2013 г. на Н. В. А. против определение № 365 от 09.12.2013 г. по в. ч. гр. дело № 478/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ