О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 22,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 23/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за д. в. – гр. С. срещу решение № 61 от 31.07.2009г. по гр. д.414/09г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №106 от 10.04.2009г. по т.д.65/2008г. на Русенски окръжен съд, в обжалваната му част, с която е определена начална дата на неплатежоспособността – 08.05.2006г.
Ответникът по жалбата – “ А. ” Е. – гр. Р. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, страната- касатор е поддържала, че въззивния съд се е произнесъл по въпрос/ неформулиран/ решаван противоречиво от съдилищата. Развито е разбирането на страната относно приложението на чл.608, ал.2 ТЗ и доводи за неправилност на приетото от Великотърновски апелативен съд за това, че при обжалване, жалбата е тази която определя пределите на проверка. Направен е извод, че съдът следвало да изследва цялата фактическа обстановка и определи кога е настъпила неплатежоспособността, като обективно състояние на длъжника, съобразявайки го с коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. В този смисъл била и практиката на ВКС – решение №64 по гр.д. 466/04г. на ВКС, І т.о., решение №1727 по гр.д. 844/03г. на ВКС, ТК, в която връзка е обсъдено и заключението на вещото лице. Посочено е още, че относно момента на настъпване на неплатежоспособността била налице и противоречива практика на съдилищата и на ВКС, като са разгледани освен цитираното решение на ВКС № 1727/04г. още и решение по гр.д. №11/2004г. на ВтАС и решение №96 по т.д. 622/06г. на ВКС, от които е направен извод за това, че е налице противоречива практика относно определяне началната дата на неплатежоспособността на търговец, като единственото общо прието от съдилищата било това, че се вземали предвид показателите за ликвидност. Различно, обаче се тълкували коефициентите и тяхната величина, поради което уеднаквяване на практиката било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат. Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание. Не установяват противоречива практика приложените решения №96/2007г. на ВКС и решение №1727/04г. на ВКС, тъй като същите, с оглед диспозитива си- за връщане делото за ново разглеждане- не разрешават по същество материалноправен спор и не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК и решение по гр.д.11/2004г. на ВтАС, тъй като липсват данни същото да е влязло в сила, а с оглед указаното и в него, то е подлежащо на инстанционен контрол. За да е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, то съответните съдебни актове, с които противоречиво е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, следва да бъдат влезли в сила, тъй като само влезлия в сила съдебен акт, с присъщите му правни последици може да създаде практика. Подлежащият на отмяна съдебен акт не произвежда правни последици и съответно не създава практика на съда, тъй като по реда на инстанционния контрол, разбирането относно приложението на материалния или процесуален закон може да бъде коригирано от по-горен съд. Не обуславят поддържаното противоречие и останалите цитирани решения, тъй като въззивният съд е разгледал подробно заключението на вещото лице и в тази връзка и коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като е отчетена датата на последното плащане и то към кредитора с публичноправно вземане. Следователно, съдът не се е отклонил от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Не се обосновава довод за наличие на противоречива практика не само с оглед вече изложеното, но и поради обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата правят различни правни изводи, още повече, че и според касатора те извеждат тези изводи, с оглед обективни критерии, чието правилно приложение, обаче е въпрос неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 31.07.2009г. по гр. д.414/09г. на Великотърновски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: