ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
София. 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 27 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. А. с. А. против решение № 266/29.01.2008 г. по гр.д. № 1472/2007 г. на Софийски АС, с което оставя в сила първоинстанционното решение на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. ЕООД-София сумата 29 248.20 лв. обезщетение по чл.237,ал.3 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД от неизпълнено задължение по договор за наем, като го изменя в частта за лихвите върху част от обезщетението.
След изрично дадените му указания, касаторът е представил кратко изложение по смисъла на чл.284,ал.1т.3 ГПК в което се сочи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС и че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесулноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, а не обжалваното решение
Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационното обжалване дори само по тази причина.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Цитираното в изложението решение № 664/22.05.92 г. по гр.д. № 259/92 г. на ВКС-ІV г.о. е за приложението на чл.237,ал.2 ЗЗД, на който касаторът се позовава за първи път. Освен това, в него става дума за отношения между наемател и приобретател на имота, а не за отношения между наемател и наемодател, които са процесни.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
В чл.280,ал.1,т.3 ГПК е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 266/29.01.2008 г. по гр.д. № 1472/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: