ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1280
гр. София 16.11.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.09.2015 (двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3391 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от М. М. И. срещу решение № 147/24.03.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 934/2014 година, касационна жалба с вх. № 4884/27.04.2015 година.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, а също така се твърди, че същото е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недостатъчен анализ на събраните по делото доказателство. Поискано е решението на Окръжен съд Плевен да бъде отменено с произтичащите от това последици. М. М. И. счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ф. М. М. е подал отговор на същата с вх. № 6499/04.06.2015 година, в който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен, а ако такова бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна.
М. М. И. е била уведомена за обжалваното решение на 30.03.2015 година, а подадената от същата касационна жалба е с вх. № 4884/27.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С обжалваното решение № 147/24.03.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 934/2014 година, след частична отмяна на решение № 990/26.06.2014 година на Районен съд Плевен, постановено по гр. д. № 813/2014 година е разрешил спора между Ф. М. М. и М. М. И. за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете А. Ф. М.. При това упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата Ф. М. М., а на майката М. М. И. е определен режим на лични отношения като има право да взима детето всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа по местоживеенето на детето, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. С решението М. М. И. е осъдена да заплаща на малолетната А. Ф. М., чрез нейния баща и законен представител Ф. М. М., ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от датата на предявяване на иска-18.02.2014 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. За да мотивира този резултат съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че между родителите не съществува спор за това, че всеки от тях разполага с необходимите материални средства, за да поеме непосредствените грижи по отглеждането на детето. Посочено е, че от заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза с вещо лице А. Г. А. се установява, че е налице синдром на родителско отчуждение на детето А. Ф. М. спрямо майка му М. М. И.. Пряк израз на този синдром бил отказът на детето да осъществи контакт с майката след нейното завръщане в Република България през 2014 година. Прието е, че през 2014 година И. е сключила последващ брак със С. А. К.. Липсвали както данни, така и твърдения за това къде се е установило да живее новото семейство и при какви условия. Съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и подкрепа на близки за отглеждането и възпитанието на детето. Посочено е, че действително бащата Ф. М. М. самоволно е отделил детето от семейната среда на майката и без нейното съгласие е върнал детето в Република България, което поведение е основание за негативна оценка по отношение на родителските му качества. Съдът обаче е приел, че от друга страна бащата е създал безконфликтна семейна среда, в която детето понастоящем се отглежда и където се чувства защитено и обичано. Било установено, че А. Ф. М. е привързана към баща си и предпочита семейните отношения на бащата, бабата и дядото по бащина линия, развива се нормално за възрастта си и не желае промяна като заживее с майка си в друга държава. В мотивите си въззивният съд е посочил, че по делото не са налице данни, въз основа на които да се приеме за установено по категоричен начин, че бащата и неговите родители са внушавали на детето негативно отношение към майката с цел прекъсване връзката между тях. Не се установявало липсата на каквото и да било съдействие от страна на бащата спрямо майката да осъществява контакти с детето. Затова е прието, че причините за съществуващия синдром на родителско отчуждение на детето към майката са комплексни и преодоляването му не би могло да се осъществи без помощта на съответни специалисти. От своя страна майката не била предприела никакви конкретни действия с цел преодоляването на този синдром у детето. Въз основа на социалния доклад е направен извод, че усилията на майката в тази връзка се свеждат до търсене на епизодични контакти с детето и то, за да му даде подаръци за някой празник. Изцяло неизяснен по делото бил въпросът къде има намерение майката да отглежда детето, респективно в Република България или в друга държава и в каква семейна среда. Не бил без значение и фактът, че майката е сключила последващ брак с непознато за детето лице, при което постоянното съжителство на детето с майката на този етап би поставило детето в обкръжение на чужди за него хора и пред необходимостта да се приспособи към нова, непозната семейна среда, което би му създало значителен емоционален и психически дискомфорт предвид ниската му възраст.
Във връзка с мотивите на въззивния съд, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, М. М. И. твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от включени в предмета на спора и са обусловили изводите на съда, а именно:
1) каква е ролята на съдебно-психологичната експертиза при синдром на родителско отчуждение, задължително ли е изготвянето на такава и доколко съдът следва да се съобразява със становището на вещото лице психолог?
2) при синдром на родителско, отнасящ се за дете на ниска възраст, какви са критериите, с които съдът трябва да се съобрази, при разрешаването на правния спор, относно предоставянето на родителските права?
3) длъжен ли е съдът сам да събира и задълбочено да анализира доказателства относно причините за настъпването на синдрома на родителското отчуждение?
М. М. И. твърди, че посочените въпроси са разрешени от Окръжен съд Плевен в противоречие с ППВС 1/1974 година, тъй като при определянето на режима на упражняването на родителските права не е изследван в пълна степен интересът на детето и определения режим не съответства на него.
Първият от посочените въпроси е от значение за разрешаването на спора за упражняването на родителските права, но не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решение № 147/24.03.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 934/2014 година. При разглеждането на спора въззивният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК задължаваща го при наличие на данни, че е налице родителско отчуждение, както е в настоящия случай, да изслуша вещо лице-психолог и да вземе предвид заключението му при определяне на режима на упражняването на родителските права по отношение на детето наред с останалите доказателства по делото. По отношение на това задължение действията на съда са в съответствие с посочената законова разпоредба, а също така и с установената с решения № 58/12.02.2014 година, постановено по гр. д. № 6073/2013 година, № 222/24.06.2015 година, постановено по гр. д. № 6894/2014 година и № 244/15.07.2015 година, постановено по гр. д. № 7234/2014 година, всичките на ІV г. о., задължителна съдебна практика на ВКС.
Останалите два въпроса могат, съгласно изр. 3 от т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, да бъдат формулирани като един общ такъв в смисъл: Задължен ли е съдът, при данни за наличието на синдром на родителско отчуждение в производството по чл. 59 от СК, да събира служебно доказателства за съществуването му, да установи причините за същия, като при определяне на режима на упражняване на родителските права да определи адекватни мерки за преодоляването на синдрома като вземе предвид необходимите такива за преодоляването на родителското отчуждение и готовността на родителите да ги приложат?. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обуславящ за разрешаването на спора, като е относим и към установеното в ППВС 1/1974 задължение на съда при определяне на режима на упражняването на родителските права да съобрази интересите на детето. Същият обаче е разрешен от състава на Окръжен съд Плевен в противоречие с посочената по-горе задължителна практика на ВКС, а също така и с решение № 91/19.03.2014 година, постановено по гр. д. № 6859/2013 година, по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което обжалваното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На М. М. И. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 72.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 147/24.03.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 934/2014 година.
ДАВА на М. М. И. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 72.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
Председател:
Членове: 1.
2.