О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1281
София, 19.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5981/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. от [населено място] чрез адв. К. срещу решение от 26.04.2013 год. по гр.д. №4125/2012 год. на Софийски апелативен съд , ІV- ти състав, с което е потвърдено решението от 14.05.2012 год. по гр.д. №2196/2010 год. на СГС, ІГО, 10 състав, с което са отхвърлени предявените от И. И. Д. срещу „Холдинг Б.””ЕАД искове за заплащане на сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода м. 01.2005 год. – м. 03.2005 год. и сумата 23 801 лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода м.07.2005 год.–м.09.2009 год. Присъдени са разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и касационнота жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси : 1. Кои са предпоставките за уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД ;2. Изграждането на незаконна ограда , ограничаваща достъпа до имот е ли в причинно- следствена връзка с причинени вреди от липсата на достъп до имота ;3. Следва ли да се кредитира експертиза, която е в противоречие с други данни по делото. Посочено е , че в обжалваното решение формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.Последното предполага, че касаторът се позовава на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По първия въпрос съдът е приел, че хипотезата на чл. 49 ЗЗД не е изпълнена, доколкото липсата на достъп до имота не е в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Отделно от това съдът е приел, че изграждането на ограда в собствения му имот, не съставлява противоправно поведение на ответника. П. поведение и причинно- следствената връзка между това поведение и настъпилите за ищеца вреди безспорно са елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. на чл. 49 ЗЗД , в който смисъл е трайната практика на съдилищата, в това число и задължителната такава на ВКС , поради което по отношение на този въпрос, основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, не са изпълнени. Отделно от това, касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС в противен смисъл. Досежно представените с изложението решения, съответно решение от 03.05.1978 год. по гр.д. №21/1978 год. на СРС и от 14.05.1977 год. по гр.д. № 169/1977 год. на СРС липса отбелязване , че са влезли в сила, поради което не съставляват съдебна практика. Следва да се посочи и това, че предмет на първото от тях е правен спор при друга фактическа обстановка, а второто касае иск по чл. 109 ЗС.
Вторият и третият въпрос нямат характер на правни въпроси. Първият от тях е фактически въпрос, на който може да се даде отговор при преценка на конкретните факти по делото, а вторият съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение като включва твърдение , че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства , което има характер на оплакване за процесуално нарушение, което може да бъде проверено едва в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. Отделно от това и по отношение на тези въпроси не са обосновани допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения, не са изпълнени особените изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2013
год. по гр.д. №4125/2012 год. на Софийски апелативен съд , ІV- ти състав.
ОСЪЖДА И. И. Д. от [населено място] да заплати на [фирма], гл. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: