1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
С., 28.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 513 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-Я., против въззивно решение № 166 от 14.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1518 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 663 от 26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 6516/2009 г. на Бургаския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. Х. Р. от [населено място], [община], област Б., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата над 15 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 21.08.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв. и в тази част исковете са отхвърлени. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части.
К. поддържа, че въззивното решение, в частта му, с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., с правно основание чл. 200 КТ е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. М. въпрос, обусловил изхода на спора, по който се иска допускане на касационното обжалване, уточнен от съда с оглед правомощието му съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е – дали разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, в редакцията й – ДВ, бр. 52/2004 г., в сила от 01.08.2004 г., дава възможност за ангажиране отговорността на работодателя за претърпени от работника вреди в резултат на трудова злополука при настъпила трайна неработоспособност от 50% и под 50%.
Ответникът по касационната жалба Р. Х. Р. от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника си адв. С. Т. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол. Същият е депозирал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 200, ал. 1 КТ за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото в тази част, а именно за приложимостта на чл. 201, ал. 2 КТ в случаите, когато пострадалият работник е претърпял трудова злополука при изпълнение на работа, която не му е вменена от трудовия договор и длъжностната му характеристика, за разрешаването на който твърди, че ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по жалбите в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по иск с правно основание чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е уважил предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ в посочения размер, въззивният съд е приел, че пострадалият от трудовата злополука ищец е допринесъл за нея, като е проявил груба небрежност при работата си като при извършване на предварителни кофражни работи на строителния обект не е поставил предпазни очила, за което е бил инструктиран съгласно правилата за безопасност, които не е спазил. Приел е също така, че доколкото при ищеца е установена трайна неработоспособност от 50%, настъпила вследствие трудовата злополука, следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за причинените му неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ като е определил размера на обезщетението с оглед залегналия в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, отчитайки и съпричиняването от страна на пострадалия, на сумата от 27 000 лв., от която след приспадане на заплатеното от застрахователя обезщетение от 12 000 лв. остава дължима от работодателя сумата от 15 000 лв.
По посочения правен въпрос от касатора Върховния касационен съд се е произнесъл в редица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер, а именно – решение № 380/23.07.2009 г. по гр.д. № 436/2009 г., ІV г.о., решение № 45/26.04.2011 г. по гр.д. № 1934/2009 г., ІV г.о., решение № 633/01.11.2010 г. по гр.д. № 855/2009 г., ІV г.о., решение № 681/16.12.2010 г. по гр.д. № 354/2010 г., ІІІ г.о. и др. Приетото в тези решения на поставения въпрос е, че на основание чл. 200 КТ, отговорността на работодателя за причинени вреди на работника може да се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на трудова злополука трайна неработоспособност, доколкото работодателят е отговорен за всичките причинени вреди на работника при и по повод изпълнение на възложената работа. В тази връзка разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ в редакцията си към 01.08.2004 г. и след тази дата не разкрива същностни различия, а промяната е терминологична и има за цел да синхронизира изразните средства/понятията, използвани в КТ, а именно – временна нетрудоспособност, инвалидност и смърт с тези, възприети в по-нови нормативни актове – Кодекса за социално осигуряване и актовете по прилагането му – временна неработоспособност, трайна неработоспособност, трайно намалена работоспособност и смърт.
В съответствие с тази задължителна съдебна практика в обжалваното решение е прието, че доколкото при ищеца е установена трайно намалена работоспособност от 50%, настъпила вследствие трудова злополука, следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за причинените му неимуществени вреди, претендирана на основание чл. 200, ал. 1 КТ, които съдът е определил на сумата 15 000 лв., отчитайки процент на съпричиняване от страна на пострадалия и след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение. Следователно, след като по поставения правен въпрос въззивното решение е постановено в синхрон със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
При този изход на делото по касационната жалба на [фирма] гр. Б. и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Р. Х. Р. не следва да се разглежда.
При този изход на делото пред настоящата инстанция направените от страните разноски по делото остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 14.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1518 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба с вх. № 509 от 14.01.2011 г. на [фирма] гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: