О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 14.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1131 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. Г. чрез адвокат Я срещу решение № 147/03.08.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 196/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът А. Т. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Ответникът З. Д. „О” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран с обективно и субективно съединени искове от С. Г. срещу З. Д. ”О” по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, съединени при условия на евентуалност с искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД срещу А. К. Ищцата твърди, че е получила увреждания при ПТП, причинено от ответникът К. като водач на МПС, застрахован по риска „гражданска отговорност” в З. Д. „О”. Претендира обезщетение за търпените неимуществени и имуществени вреди с лихва за забава от застрахователя на виновния водач, евентуално от прекия причинител – А. К.
ПОС е уважил частично исковете срещу прекия причинител, а е отхвърлил изцяло исковете срещу З. Д. „О”. ПАС е отменил решението на ПОС в уважителната му част – срещу ответника А е постановил друго решение, отхвърлящо изцяло исковете срещу К. като погасени по давност. ПАС е оставил в сила решението на ПОС в останалата му част. ПАС е приел, че искът срещу първия ответник – З. Д. „О” е неоснователен, с оглед недоказано наличие на застрахователно правоотношение между виновния водач А. К. и ответното застрахователно дружество към датата на процесното ПТП. Приел е, че искът срещу К. е погасен по давност, тъй като деликтът е настъпил на 25.11.2002 г., а исковата молба е предявена на 28.11.2007 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Прието е още, че прекият причинител на вредата е бил известен към момента на извършване на деянието, срещу него има влязло в сила решение по н.а.х.д. и осъждане по чл.78А НК.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението не формулира конкретни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Позовава се на противоречиви резултати в решенията на двете съдебни инстанции по настоящото дело – ПОС и ПАС, което мотивирало приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, следва да се посочи, че невлезлите в сила решения на две инстанции по едно и също дело не са основание за приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – така и ТР на ОСГК и ТК на ВКС № 1/2010 г., т.2 и т.3. Приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът визира в изложението си само с бланкетното посочване на текста от закона и то по отношение на инстанционните решения по делото на ПАС и ПОС. Следва да се посочи, че на касационно обжалване подлежи само въззивното решение, не и първоинстанционното, а бланкетното позоваване на закона само по себе си не мотивира наличие на визираната от закона хипотеза.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ПАС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбатаА. К. поисканите и направени от него разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147/ 03.08.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 196/2009 г.
ОСЪЖДА С. И. Г. от гр. П., чрез адвокат Я ул. „Й” № 9 да заплати на А. Т. К. от гр. П. сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.