3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1283
С., 12.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5411/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 08.05.2014 год. , постановено по гр.д. № 83/2014 год. на Окръжен съд [населено място] ,обжалвано с касационна жалба на С. Н. Л. от [населено място], чрез адв. Л. Г. .
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд [населено място] от 15.01.2014 год. , постановено по гр.д. №694/2013 год. , с което на осн. чл. 439,ал.2 ГПК е признато за установено, че по изп. дело №101/2011 год. на ДСИ при Л. , Л. Н. не дължи на непълнолетната си дъщеря С. Н. Л. , действаща със съгласието на своята майка и законнен представител С. Д. Л. сумата 8 940 лв.,обект на изпълнение и представляваща вземане за издръжка за периода от 27.06.2007 год. до 23.09.2008 год. като погасена чрез плащане.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , в което касаторът е формулирал въпросите :
1.Следва ли да бъде ценено като „извънсъдебно признание” в настоящия съдебен процес твърдение – възражение, направено от майката на ответницата С. Л. в писмен отговор по чл. 131 ГПК по друго дело – гр.д. №262/2012 год. на Ломския районен съд?
2.Допустимо ли е без налични писмени доказателства , указващи основанието за плащане на сума в размер на 8 940 лв. решаващият въззивен състав да изгради своя правен извод за погасяване на задължението въз основа на „предположение” ?
3.При въведен довод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, изразяващо се в липса на указания в доклада, че не се нуждае от доказване твърдението на ищеца за погасяването на задължение за издръжка в размер 8 940 лв. поради налично „извънсъдебно признание” , направено в друго съдебно производство, следва ли въззивният съд да квалифицира същото като нарушение на съдопроизводствените правила / чл. 146,ал.1,т.4 ГПК/ и да отстрани тази нередовност с доклада си съгл. т.2 от ТР №1/09.12.2013 год.
Като допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационното обжалване Н. Л. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното:
Посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК очевидно е отнесено към третия правен въпрос , доколкото именно във връзка с него е посочена задължителна практика на ВКС – ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК. Това допълнително основание в случая не е изпълнено:
Съгласно т.2 от ТР №1/09.12.2013 год. „В. съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада ,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.”
В случая с въззивната жалба на С. Н. Л. е наведено оплакване, че е нарушено правото и на защита , доколкото в доклада на първата инстанция съдът не е обявил „правопогасяващото на ищеца твърдение като не нуждаещ се от доказване юридически факт , за да бъде проведено обратно доказване.”
С изготвеният от първоинстанционния съд доклад е отделено спорното от безспорното по делото . Съдът не е имал задължението да посочва като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че има извънсъдебно признание от майката на ответницата С. Л. по делото, че превежданите от ищеца пари са за издръжка на детето С. Л., доколкото същото не е накова.Нещо повече именно това се оспорва от касатора. Друг е въпросът, че съдът е ценил направеното в този смисъл изявление на С. Л. като майка и законна представителка на малолетната тогава С. Л. по друго дело като извънсъдебно признание и на това е основал своите правни изводи относно недължимостта на сумата . Като е процедирала по посочения начин първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение при изготвяне на доклада си по чл. 146 ГПК и оттам въззивната инстанция не е имала задължение да изготви нов доклад с оглед отстраняването на допуснатото нарушение. С оглед на това действията на съда не са в противоречие със задължителните указания , дадени в т.2 от ТР №1/ 09.12.2013 год.
Останалите правни въпроси не следва да се обсъждат, доколкото по отношение на тях не е обосновано нито едно от посочените допълнителни основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК – като във връзка с критерия „противоречие с практиката на ВКС” , не са посочени и представени актове на ВС и ВКС имащи задължителен характер.
С оглед на изложеното, не са изпълнени законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.05.2014 год. , постановено по гр.д. № 83/2014 год. на Окръжен съд [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: