ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1283
София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4499/2015 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. К. от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв.Г. М. срещу решение № 279 от 5.6.2015 г, постановено по гр.дело № 390/15 г на Плевенски окръжен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 319 от 4.3.2015 г, по гр.дело № 3520/14 г на Плевенски районен съд, като М. П. К. е осъден на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] сумата 12 420, 04 лв, представляваща констатирана липса на парични суми, а именно разлика между представени и отчетени в счетоводството на дружеството документи за приходи и разходи в периода 1.1.2008 г-30.4.2011 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.8.2014 г до окончателното плащане, както и разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 646, 31 лв.
В касационната жалба се подържа, че атакуванато решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представлявано от С. С., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Н. Т. от АК София.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски за производството пред ВКС в това число и адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е работил на отчетническа длъжност, тъй като трудовата му финкция е включвала задължението да отчита обороти на дружеството, осъществяващо куриерска дейност и да превежда тези обороти по сметка на последното.От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че ответникът не е внесъл по разплащателната сметка на дружеството сумата 12 420, 04 лв за времето от 1.1.08 г до 20.4.11 г, като работодателят е бил ощетен с посочената сума, представляваща липса/недостиг в касата.За неоснователни са приети твърденията на служителя, че с част от сумата са погасявани задължения за наем и други разходи, тъй като липсват доказателства в този смисъл.Възражението за давност е прието за неоснователно, тъй като не е изтекъл установения в закона давностен срок
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК не е посочено нито едно от касационните основания на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК. Подържа единствено, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Сочи се, че в случая ищцовото дружество не е съставяло описи за извършени инвентаризации, поради което не може да се обоснове извода за наличието на липси ; относно месечните отчети работодателят не е имал никакви възражения ; не е водена ръкописна касова книга от счетоводен тип ; ищецът не е уточнил в исковата молба произхода на претендираните суми, при прекратяване на трудовото правоотношение със служителя също не е извършена инвентаризация.По нататък в изложението касаторът е коментирал заключението на вещото лице, прието по делото.Заявено е, че искът е погасен по давност.
С оглед заявеното в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието на изложението е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното решение преповторени са съображенията, заявени със самата касационна жалба, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
По тези съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, но не е представител доказателства за сторени такива поради което искането не може да бъде уважено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 5.6.2015 г, постановено по гр.дело № 390/15 г на Плевенски окръжен съд, Граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.