О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
София, 28.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1097/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания /БТК/” АД, София чрез процесуален представител адвокат М. М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-В състав от 7.02.2011 г., постановено по гр. д. № 13422/2010 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 73-ти състав от 23.07.2010 г. по гр. д. № 39254/2009 г. в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от В. К. Г. ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] и в частта за разноските, вместо което е постановено друго решение, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ-признато е за незаконно и е отменено уволнението на Г., извършено на основание чл. 331, ал. 1 КТ със заповед № 8068/4.06.2009 г.; Г. е възстановена на длъжността „старши специалист” при ЦУ на [фирма] и е потвърдено решението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като погасен чрез прихващане .
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Формулиран е материалноправен въпрос, за който се твърди, че се е произнесъл въззивния съд и е обусловил изводите му при противоречивото му разрешаване от съдилищата, който прецизиран от касационната инстанция е следният: С договора за възлагане на управлението на поделение на юридическо лице предоставят ли се от ръководните органи на юридическото лице работодателски правомощия на ръководителя, представляващ поделението, самостоятелно наемащо работници и служители. Приложени са съдебни решения на ВКС по прилагането на § 1, т. 1 П. на КТ.
За ответника по касация В. К. Г. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. В..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с Централно управление на БТК АД на длъжност „старши специалист” по трудов договор № 2/19.12.2007 г.; от БТК АД-Централно управление е изпратено до В. К. Г. предложение от 28.05.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ, считано от 1.07.2009 г. срещу заплащане на обезщетение от 6 заплати, което е връчено на служителката на 4.06.2009 г.; изявление, че се приема предложението; подписване на предложението от М. Х. К. в качеството на работодател по силата на договор за възлагане на управление; заповед № 8068/4.06.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ.
За да признае уволнението за незаконно съдът е посочил, че предложението по чл. 331, ал. 1 КТ и заповедта за уволнение не са подписани от представляващото ответника-работодател длъжностно лице-главен изпълнителен директор на БТК АД Б. Ж. Л. М., както и че чрез сключения договор за управление представляващият дружеството не е делегирал работодателска власт на М. Х. К. – директор на БТК АД-Централно управление /цитирана е съдебна практика на ВКС, вкл. и Р. № 357/3.05.2010 г. по гр. д. № 1138/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 61, ал. 1 КТ/.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл. 61, ал. 1 КТ, израз на която е постановеното при условията на чл. 290 ГПК Р. № 357/3.05.2010 г. по гр. д. № 1138/2009 г., ВКС, ІІІ-то г. о., както и О. № 1469/3.12.2009 г. по гр. д. № 1164/2009 г., ВКС, ІІІ-то г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 61, ал. 1 КТ е в съответствие със закона и практиката на Върховния касационен съд, израз на която е съдебно решение № 357/3.05.2010 г. по гр. д. № 1138/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., което като постановено в производство по чл. 290 ГПК съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-В състав от 7.02.2011 г., постановено по гр. д. № 13422/2010 г. по касационна жалба от [фирма], София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: