О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
София, 17.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1115 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. Д. против решение № 57 от 15.04.2009г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение № 280 от 12.01.2009г. по гр.д. № 332/2008г. на Търговищки РС в частта, с която са определени квотите на страните, като вместо при равни права, делбата на трите земеделски имота е допусната при квоти 1/3 ид.ч. за П. И. П. и 2/3 ид.ч. за П. П. Д., като е намалено завещанието, направено от П. И. Д. в полза на дъщеря му П. П. Д. до 2/3 ид.ч. Не е изрично посочено в диспозитива, но от мотивите е ясно, че е възстановена запазената част на П. И. П. от същото завещание, което е прието за универсално.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че.оставеното от П. И. Д. саморъчно завещание, с което той завещава на дъщеря си П. “целия си недвижим имот, състоящ се от ниви 53 декара и ливади”, които са му възстановени е универсално и е действително независимо, че датата е след подписа, тъй като чл. 25, ал.1 от ЗН изисква след подписа да няма завещателно разпореждане, ако има такова само то би било нищожно. Позовал се е на Р № 277/16.02.2004г. по гр.д. № 530/2003г. на ВКС ІІ гр.о. Приемайки, че завещанието е универсално, по който въпрос страните не са спорели, въззивният съд е възстановил запазената част на ищеца П. П. от саморъчното завещание, като го е намалил с 1/3 , без да обсъжда заявеното възражение от касаторката, че заявеното искане по чл. 30, ал.1 от ЗН се е погасило по давност, тъй като е направено след изтичане на петгодишния давностен срок за предявяване на тази претенция. Според нея, този срок започва да тече от датата на обявяване на завещанието от нотариуса – 26.02.1999г. Към този момент законодателят не е предвидил вписване на завещанията.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото съдът се е произнесъл по претенция, която не е била заявена с исковата молба, а е едва в устните състезания, че съдът не се е произнесъл и по възражението за погасяване по давност на тази претенция.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се повдигат два правни въпроса – допустимо ли е произнасяне по претенция за възстановяване на запазената част, ако то не е заявено с исковата молба и до приключване на събирането на доказателства пред първата инстанция и когато тя е погасена по давност. Касаторът счита, че първият въпрос се поставя с оглед въведеното с новия ГПК концентрационно начало в гражданския процес, поради което касацията е допустима на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК а по въпроса за давността се позовава на противоречие със съдебната практика.
Ответникът по касация П. П. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Първият поставен процесуален въпрос – може ли да се заяви искане за възстановяване на запазената част от ищеца след подаване на исковата молба и до кой момент най-късно, е разрешен от въззивния съд при стриктно спазване на процесуалните правила на действащия ГПК, а изложеното от касатора Д. в касационната жалба не отговаря на истината.
С исковата молба П. П. не е могъл да заяви искане за възстановяване на запазената част, защото не е могъл да знае, че има оставено в нейна полза завещание. Към датата, когато то е обявено не е имало изискване в ПВ завещанията да се вписват. Издаденият констативен нот. акт по чл. 483, ал.1 от ГПК е основан само на решение на ПК от 13.03.1994г. и въпреки, че е призната само тя за собственик, саморъчното завещание не е посочено като основание за правото на собственост и не е посочено като представен документ. Саморъчното завещание е представено от ответницата по иска заедно с отговора на исковата молба и всички възражения против него – за неавтентичност, за неспазване на изискуемата форма по чл. 25, ал.1 от ЗН поради това, че датата е след подписа и за възстановяване на запазената част при условията на евентуалност са направени от ищеца в първото съдебно заседание по делото, съгласно изрично предвидената за това възможност в чл. 143, ал.2 от новия ГПК. В по-ранен момент ищеца не е могъл да заяви това искане. Формата, в която е заявил това искане съответства на чл. 212 от новия ГПК. Цитираните правни норми от новия ГПК са ясни и изрични и не се нуждаят от тълкуване за изясняване на точния им смисъл, поради което за тях не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Щом въззивния съд се е произнесъл за първи път по претенцията за възстановяване на запазената част е следвало да разгледа заявеното възражение на ответницата за погасяване на тази претенция по давност. Въззивният съд не е сторил това. Давността не се прилага служебно, но при заявено възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него, съобразно константната съдебна практика. Касаторът обаче не е поставил този въпрос с изложението към касационната жалба, респективно не е обосновал решаването му в противоречие с трейно установената съдебна практика, а е формулирал въпроса от кой момент тече давността за заявяване на претенция по чл. 30 от ЗН. Въззивният съд не е формулирал извод по този въпрос, поради което и настоящата инстанция не може да приеме, че той е разрешен в противоречие със съдебната практика.
Преюдициален на въпроса за погасяване на възражението по чл. 30, ал.1 от ЗН е въпроса за действителността на завещанието. Въззивният съд е приел в противоречие с трайната съдебна практика, че макар датата да е след подписа, че завещанието е действително, като се е позовал на инцидентно решение на ВКС. Този въпрос обаче не може да бъде разгледан от настоящата инстанция, защото няма жалба от другата страна, а положението на жалбоподателката, която се ползва от това завещание не може да се влошава.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 15.04.2009г. на Търговищки окръжен съд, по касационна жалба, подадена от П. П. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: