2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1284
[населено място], 16.11.2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 739 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Любов П. Н., подадена от пълномощника й-адвокат М. С. срещу въззивно решение № 2259 от 2.04.2012 г. по гр.д.№ 9462/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2011 г. по гр.д. № 9228/2010 г. на Софийски районен съд, в частта по определения режим на лични отношения между бащата и детето през лятото за двадесет дни до навършване на десетгодишна възраст на детето.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че при определяне режима на лични отношения между бащата и детето съдът се позовал главно на двата доклада на дирекция “Социално подпомагане”. Поддържа се, че по въпроса каква доказателствена сила имат социалните доклади и доколко изнесеното в тях може да се счита за достоверно без съдът да е извършил проверка на изводите на социалния работник, на какви правила се подчиняват социалните доклади, какво качество има социалния работник е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът който ще даде Върховния касационен съд ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответникът К. В. Ц. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Т. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е определен режима на лични отношения между детето В. К. Ц. и бащата К. В. Ц. в частта, с която е постановено бащата да взима детето двадесет дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, до навършване на десетгодишна възраст на детето. В. съд е приел, че детето е на възраст, която позволява то да бъде по-дълго време през лятото с баща си, че бащата има емоционална връзка с детето и може да се справи с отглеждането и възпитанието му, когато е при него.
Поставеният в изложението въпрос, който е относим по делото за това какво представлява становището на дирекция “Социално подпомагане” не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за това какъв да бъде режимът на лични отношения между бащата и детето. Съдът, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, определя личните отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Той е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства. При доказване на релевантните обстоятелства са допустими всички доказателствени средства, каквото е и предвиденото от закона вземане на становище от дирекция “Социално подпомагане”, която следва да извърши проучване. В случая при определяне режима на лични отношения между бащата и детето съдът не се е отклонил от установената съдебна практика, изразена в т.3 на ППВС № 1/1974 г., която не се нуждае от промяна, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2259 от 2.04.2012 г. по гр.д.№ 9462/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: