О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1284
София, 28.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1030/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. И. П. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат В. Ж. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 504/28.03.2011 г., постановено по гр. д. № 378/2010 г. в частта му относно размера на присъденото обезщетение, както и в частта относно лихвите.
С обжалваното решение е отменено решение на СГС, ГК, І-6 състав № 911/5.03.2009 г. по гр. д. № 947/2007 г. в частта за отхвърлянето на иска за разликата от 6000 лв. до 10000 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което Прокуратурата на РБ и МВР са осъдени да заплатят солидарно на И. И. П. още 4000 лв. над присъденото със същото решение обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ. Оставено е в сила същото решение в частта за уважаването на иска до размер на 6000 лв. и в частта за отхвърлянето му за разликата над 10000 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правния въпрос: определянето на обезщетение за неимуществени вреди е от значение за точното прилагане на закона с оглед преценката на съда по справедливост при определяне на неговия размер. При определяне на размера на обезщетението в случая не са дооценени продължителността /499 дни и нощи/, интензитета /враждебна затворническа среда и неизвестност/ и размера /довели психическо заболяване/ на болката и страданията и настъпилите увреждания у г-н П.. Касаторът счита, че е законосъобразно да се уеднакви практиката, така че за сходни случаи да се определи общ обективен юридически критерий, като незаконното задържане се обезщетява на ден, който не следва да бъде по-малко от 100 лв. Приложени са копия от 4 съдебни решения, за които се счита, че са противоречиви на обжалваното /няма данни да са влезли в сила/.
Касационни жалби са подадени и от ответниците Прокуратура на РБ чрез Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура-София и от МВР чрез ст. юрисконсулт С., с които въззивното решение е обжалвано изцяло. Претендира се частична отмяна на въззивното решение и намаляване размера на присъденото обезщетение в съответствие с действително претърпените от ищеца вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите-ответници са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС /ППлВС № 4/68 г., ТР № 3/22.04.2009 г., ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК/ и решаван противоречиво от съдилищата /цитирани са съдебни решения, копия от които са приложени/, свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които е обосновано съществуването на спорното право, предмет на делото, а именно: задължителната преценка, която съдът следва да извърши при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства във връзка с точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е възприел правната квалификация на иска за обезщетяване на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ в размер на сумата 240 000 лв., съставляващи негативни преживявания и силен стрес от незаконно обвинение в извършване на две тежки престъпления по чл. 129, ал. 2 НК-причиняване на телесни повреди на две лица и незаконно задържане под стража. Приел е за безспорно установено, че на 27.08.2002 г. ищецът е привлечен като уличен от дознател при 8-мо РПУ-СДВР, затова че на 22.08.2001 г. в [населено място] е причинил на З. П. средна телесна повреда-черепномозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като телесната повреда представлява опасен рецидив, както и за това, че на същата дата и на същото място е причинил на Х. Ж. средна телесна повреда-счупване на долната челюст, при условията на опасен рецидив. По отношение на ищеца е била постановена заповед за полицейско задържане от 22.08.2001 г., бил е обявен за национално издирване и е задържан на 26.08.2002 г. По искане на дознанието прокуратурата е внесла в СРС искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Такава мярка е постановена и търпяна от ищеца за периода 26.08.2002 г. до 12.12.2003 г. или 1 година 4 месеца и 12 дни. Въз основа на заключително постановление от 15.10.2002 г. на дознател при 8 РПУ материалите по дознанието са изпратени на СРП с мнение за предаване на съд за престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 НК. СРП е внесла в съда обвинителен акт срещу ищеца, било е образувано н. о. х. д. № 9443/2002 г., СРС, 9 състав, като с присъда от 17.02.2004 г. ищецът е бил признат за невинен и е оправдан по двете обвинения. Присъдата не е била протестирана и е влязла в сила на 18.03.2004 г. Съдът е счел искът за основателен, а по отношение на размера е определил сумата 10000 лв. като справедливо обезщетение. Съобразено е, че задържането е причинило силна травма в психиката на ищеца, който е бил много разстроен, объркан, изнервен и в шок, тъй като считал, че е невинен. Чрез заключение на съдебно-психиатрична експертиза е установено, че в резултат на обвинението, наказателното производство и последиците от тях ищецът е получил болестни смущения в психиката си-невротичен тревожно хиподепресивен синдром. Задържането под стража като мярка за неотклонение е продължило над 15 месеца. Наказателното преследване срещу ищеца е приключило в рамките на периода август 2002 г.-март 2004 г.-2 години и 7 месеца. В мотивите на оправдателната присъда е прието за недоказано телесните повреди да са причинени от П.. Пострадалите са живеели на съпружески начала в ежедневни скандали и системна злоупотреба с алкохол. Ищецът е отишъл в техния дом с намерение да ги разтърве, тъй като чул виковете им и разбрал, че се бият.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, формулираните с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, не са налице специалните изисквания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Въззивното решение е постановено съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД в съответствие със задължителната практика по ППлВС № 4/68 г., като са при определяне на размера на дължимото обезщетението съдът е обсъдил и преценил всички конкретн и обстоятелства от значение за определяне на размера на дължимата в случая репарация.
Представените съдебни решения за обосноваване постановяване на решението при противоречие със съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не са относими за конкретния случай с оглед различните фактически особености на отделните казуси, по които решенията са постановени.
Не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед хипотезите на текста, разяснени с цитираното по-горе тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав № 504/28.03.2011 г., постановено по гр. д. № 378/2010 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: