2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
София, 13.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 672/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Димитровградският районен съд с решение от 21. 4. 2009 г. по гр. д. № 568/2008 г. е осъдил Е. Г. и Т. И. като солидарни длъжници да заплатят на М. К. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва считано от 3. 2. 2008 год., както й да й заплатят сумата 270 лв. разноски по делото, като отхвърлил иска в останалата част до предявения размер 4000 лв.. Решението е обжалвано от ответниците Г. и И. и Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 6. 11. 2009 г. по гр. д. № 306/2009 г. е потвърдил решението на районния съд в обжалваната част. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. Ж. И. и Е. И. Г., двамата от[населено място], които с допълнителна молба са направили искане за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. П. К. от[населено място] счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване и моли да бъде оставено без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на ищцата К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. като е взел предвид обстоятелствата, установени от събраните по делото доказателства – на 3. 2. 2008 г. К. е била нападната и ухапана от куче, собственост на ответника Г., отглеждано от ответницата И. в нейния двор, т. е. намиращо се под неин надзор. С оглед на това съдът е ангажирал отговорността на двамата ответници по чл. 50 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението съдът е взел предвид гласните доказателства – свидетелски показания и медицинска експертиза, за характера на телесното увреждане на ищцата, интензивността на болките и страданията и тяхната продължителност, негативните изживявания, преживения стрес и приложил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не отговаря на изискванията на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Молбата вх. № 556/20. 01. 2010 г., представена като изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, не съдържа конкретизация на правните въпроси, разрешени от въззивният съд, от значение за точното прилагаене на закона и развитието на правото. Молбата фактически преповтаря твърденията и доводите, съдържащи се в касационната жалба за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че съдът е взел предвид избирателно само някои свидетелски показания, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и погрешни изводи, че жалбоподателката И. няма никакво отношение към животното, защото за него се грижи нейния син, както и, че размерът на обезщетението е завишен. При тези данни, касационният съд счита, че не са налице законовите изисквания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касация и молбата на жалбоподателите следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6. 11. 2009 г. по гр. д. № 306/2009 год. на Хасковския окръжен съд по жалбата на Т. И. и Е. Г. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: