5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
[населено място], 16.11.2012г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 731 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. П. от [населено място], подадена чрез адв.А. и адв. Д. срещу въззивно решение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 2773/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 20.12.2003 г. по гр.д. № 425/2002 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Д. И. И. насрещен иск с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./ за признаване на частична трансформация на лично имущество в придобитите по време на брака 93.48/168.53 ид.части от апартамент № 7 в [населено място], [улица], ет.ІІІ, с площ от 168.53 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 9 и съответните ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не се съобразил с дадените в касационнонното решение указания, че неправилно е преценил събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани изводи и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В изложение за допускане на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса-счита ли се до доказване на противното, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Твърди се, че този въпрос е от значение за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд, която е в смисъл че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Представени са съдебни решения на състави на ВКС постановени по реда на отменения ГПК и по действащия ГПК. Поставен е и процесуалноправният въпрос за задължителната сила на указанията дадени в касационното решение. Поддържа се също така, че изводът на съда за недоказаност на твърдението за влагане на лични средства в придобиването на апартамента е неправилен, предвид приетото, че влошените отношения между съпрузите не обуславят непременно извод за дарение само единия съпруг, както и че не е ясен произхода на сумите плащани на продавача и размера на същите.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Д. И. И..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е процесуално допустима
При проверка допустимостта на касационното обжалване настоящият съдебен състав, намира следното:
Предмет на касационно обжалване е решението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.218ж ГПК /отм./. С него е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта по отхвърления насрещен иск на М. К. П. срещу Д. И. И. с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./ за признаване на частична трансформация на лично имущество в придобитите по време на брака им 93.48/168.53 ид.ч. от апартамент № 7 в [населено място], [улица], ет.ІІІ, с площ от 168.53 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 9 и съответните ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж. Жалбоподателката- ищца по насрещния иск е въвела твърдения, че в закупуването на апартамента са вложени нейни лични средства, подарени от родителите й, съответстващи на 93.48/168.53 ид.ч., които са нейно лично притежание.
В. съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите на страните е приел, че не е оборена презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ по отношение на сумите, платени за процесния апартамент. Приел е, че по делото не е установено майката на жалбоподателката да е дала на последната твърдените суми за заплащане цената на апартамента, че с установените от свидетелите плащания на продавача са погасявани задължения на съпрузите, за които те отговорят солидарно, като погасяването на чужд дълг не предполага непременно дарствено намерение и то в полза само на единия солидарен длъжник. Приел е, че влошените отношения между съпрузите не обуславят непременно извод за дарение само на единия съпруг. Приел е също така, че предаването на сумата от 20 000 щ.д. от бащата на ищцата, за които не е доказано дали и каква част е вложена в закупуването на апартамента също не обосновава извод за наличие на частична трансформация. Ето защо с обжалваното решение е оставил в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за признаване на установено по отношение на ответника, че 93.48/168.53 ид.ч. са лична собственост на жалбоподателката, поради трансформация на нейни лични средства на основание чл.21, ал.2 СК /отм./.
По поставения в изложението въпрос – счита ли се до доказване на противното, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С постановени по реда на чл.290 ГПК решение на Върховния касационен съд практиката по този въпрос е уеднаквена- решение № 355 от 9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., ІІ г.о.; решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 52982009 г., І г.о.; решение № 286 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 4676/2008 г., ІІІ г.о. Прието е, че съгласно презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./, ако по силата на възмездния договор се придобиват вещи или вещни права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то вещноправният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на съпружеската имуществена общност. Всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 или ал.2 СК /отм./ не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос. Само доказаното при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещноправния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг. Д. намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейски факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Приетото от въззивния съд, че жалбоподателката не е доказала, твърдението за вложени лични средства, подарени от родителите й, в придобиване собствеността върху конкретния апартамент, за да се изключи призумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.21, ал.2 СК /отм./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на указанията дадени в касационното решение.
По въпроса за характера на указанията в касационно решение, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивен съд практиката е уеднаквена с поставено по реда на чл.290 ГПК решение № 253 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Прието е, че указанията по приложението на закона в касационното решение са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. В. съд в съответствие с указанията дадени в касационното решение е обсъдил доказателствата свързани с влагането на средства в закупуването на апартамента и от майката на жалбоподателаката и при анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извода, че не е налице дарение на суми само на нея. Изложил е съображения и защо не счита влошаването на отношенията между съпрузите за относими към правния спор.
Въведените в изложението оплаквания за необоснованост на извода за липса на основание да се признае личен дял поради трансформирано лично имущество, касае съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка. Оплакванията за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото по същество съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на решението, но не и основания за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, и по който е налице някой от критериите за селекция по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да извършва преценка на фактите по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 2773/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: