О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София, 16.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №490 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Методи С. К. от [населено място], срещу решение от 19.12.2011г., постановено по гр.д.№2893/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.04.2011г. по гр.д.№4632/2008г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Методи С. К. срещу [фирма] и П. А. Х. за солидарно заплащане на сумата 26 200лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разрушаване на едноетажна масивна сграда и гараж и сумата 4876,39лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противозаконно отнемане на недвижими вещи.
В изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено с приложени съдебни решения, с които е прието, че извънсъдебното признание ако бъде доказано, представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаване на спора. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че ответника Х. е автор на противоправните деяния, че в патримониума на ищеца са настъпили вреди, които да са установени по вид и размер и тези вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на деликвента. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд по иска срещу този ответник. Прието е, че в извънсъдебното признание на ответника Х. не е конкретизирано вида на имуществото, което не освобождава ищеца да установи неговия обем към момента на деянието. В производството по допускане на касационно обжалване не може да бъде проверявана правилността на обжалваното решение, нито въпроси от значение за възприемането на фактическата обстановка от съда могат да бъдат поставени, тъй като не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По поставения от касатора правен въпрос не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него има формирана задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. посочени от касатора и тази практика не се нуждае от промяна.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос: „относно възможността, отговорността на изпълнителния директор на акционерно дружество да не се ангажира с оглед на чл.49 ЗЗД, защото в това правоотношение липсва конструкцията възложител-изпълнител”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и е неотносим към конкретното дело, доколкото искът срещу ответника Х. е предявен и разгледан на основание чл.45 ЗЗД, а срещу дружеството – на основание чл.49 ЗЗД.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2011г., постановено по гр.д.№2893/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: