О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София, 28.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1056/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Поделение-София, като поделение към [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт П. Т. против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана от 7.03.2011 г., постановено по гр. д. № 48/2011 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Лом от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 680/2010 г., с което са уважени предявените от И. С. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ-признато е за незаконно и е отменено уволнението на И. С. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-съкращаване на щата, считано от 1.04.2010 г. и е отменена заповед № 214/26.03.2010 г. на директора на „поделение за товарни превози”-София- [фирма] и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник, ремонт ПЖПС, шлосер” към Ремонтна работилница-Л.. Със първоинстанционното решение Л. е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ поради извършено прихващане с изплатени обезщетения на лицето по чл. 220 КТ и чл. 222 КТ, в която част решението не е било обжалвано и въззивният съд е констатирал, че в тази част решението е влязло в сила.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: налице ли е дадено по надлежния ред от компетентния синдикален орган съгласие за уволнение на ищеца по смисъла на чл. 344, ал. 4 КТ вр. чл. 11, ал. 2 К.. Поддържа се, че въззивният съд е пренебрегнал факта, че писменият отказ на синдикалната организация не е мотивиран с посочване на причините за отказа за даване на съгласие за уволнението, а са изложени най-общи възражения относно провеждането на съкращения в Б. [фирма], няма решение на компетентния синдикален орган-синдикалният комитет взето по надлежния ред-с обикновено мнозинство, както и че съгласно К., който предвижда искането на съгласие, недаването на отговор в 10-дневен срок се приравнява на мълчаливо съгласие. По тези въпроси въззивното решение е в противоречие с Р. от 13.05.2010 г., постановено по гр. д. № 46250/2009 г., СРС, ІІ г. о., 58 с-в /няма данни да е влязло в сила/.
За ответника по касация И. С. И. от [населено място] не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че работодателят е изпратил писмено искане изх. № 93-00-ХІІІ-2/12.01.2010 г. до председателя на О. НСЖ към КТ „Подкрепа” /л. 120/ за даване на съгласие за прекратяване на трудовите договори с девет работници, между които е и И. С. И.. В отговор на писмото на работодателя е изпратено писмо /лист 121/, подписано от председателя на СС КТ „Подкрепа”-„Вагони” при В., ВРЦех-М., в което е посочено, че НСЖ „Подкрепа” при ВРЦ – М. не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор с И.. Съдът е приел за безспорно, че с чл. 11, ал. 2 от действащия К. е предвидена предварителна закрила, че К. има сила по отношение на И. и че синдикалният орган не е дал съгласие за уволнението, нещо повече, налице е изричен отказ. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на работодателя, че не е налице валидно волеизявление на синдикалния орган, тъй като не е приложен протокол от заседанието на синдикалния комитет, от който да е видно как е протекло гласуването. Съдът е посочил, че не е в правомощията на съда да проверява начина и реда на вземане на решението, с което синдикалният орган отказва даване на съгласие или дава съгласие за уволнение, както и че клаузи от К., задължаващи синдикалният орган да мотивира отказ за даване на съгласие за уволнение се считат за недействителни при липса на предвидено в този смисъл законово изискване.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Конкретният случай не е такъв.
Позоваването на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с приложеното към изложението съдебно решение на Районен съд-София, ІІ г. о., 58 състав от 13.05.2010 г. по гр. д. № 46250/2009 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Позоваването на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано съгласно изискванията на закона и разясненията, дадени с т. 4 от посоченото тълкувателно решение. По прилагане на предварителната синдикална закрила съгласно разпоредбите на чл. 333, ал. 4 ГПК уредбата на закона е ясна, точна и не се нуждае от тълкуване, а доколкото съдебната практика е поставяла редица въпроси по прилагането й Върховният касационен съд се е произнесъл с редица решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, с които е уеднаквена практиката /Р. № 490/16.06.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р № 824/26.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г., , ВКС, ІV г. о.; Р. № 417 по гр. д. № 788/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 499 по гр. д. № 113/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Въззивното решение е постановено съобразно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по прилагането на предварителната синдикална закрила по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 7.03.2011 г., постановено по гр. д. № 48/2011 г. по касационна жалба от „Поделение”- София, поделение на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: