О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
София, 16.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 837/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. М. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Т. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 50/22.03.2012 г., постановено по гр. д. № 25/2012 г., с което е отменено решение на Варненски окръжен съд № 1207/26.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1773/2010 г., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на П. М. Х. за осъждане на Н. С. Ж. ЕГН [ЕГН], [населено място] за заплащане на сумата 49 000 лв., като получени без основание на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и са присъдени разноски по делото в размер на сумата 1 484 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от материалноправно естество, с обуславящо за изхода на спора значение, а именно: Ограничава ли се размерът на отговорността на приобретателя на търговско предприятие на едноличен търговец за задълженията на праводателя му; Какъв е разграничителният критерий по отношение на действията, които едно лице извършва като пълномощник и тези, които извършва от свое име и допустимо ли е действия, които извършва от свое име без да указва качеството си на търговски пълномощник по чл. 26 от ТЗ да се квалифицират като действия, извършени от името на упълномощителя.
За ответника по касация Н. С. Ж. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, предявен от П. М. Х. против Н. С. Ж. за заплащане на сумата 49 000 лв., получена без основание. Ответникът признава, че е получил сумата, но на правно основание, а именно-за заплащане на дължима от [фирма] наемна цена по договор за наем, сключен с [фирма], София, като сумата /дължим наем/ му е предадена от П. М. Х., която е действала като пълномощник на едноличния търговец, както и че търговското предприятие на [фирма] е прехвърлено на П. М. Х. през 2006 г.
Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като неоснователен, като е установил от събраните по делото доказателства, че процесната сума е дадена с основание, а именно в изпълнение на задължение на [фирма] в качеството на последния на наемател по договор за наем от 22.03.2005 г. при поет от страна на получателя на сумата Н. Ж. ангажимент да изплати тази сума на наемодателя по договора [фирма], което същият е и сторил видно от разписка от същата дата, на която е получил, съответно предал процесната сума- 31.08.2005 г./л. 37/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въпросите, повдигнати от касатора не са решаващи за изхода на спора между страните и по тези въпроси въззивният съд не се произнасял с обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-В., Гражданско отделение, № 50/22.03.2012 г., постановено по гр. д. № 25/2012 г. по касационна жалба от П. М. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: