О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
ГР. София, 22.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1272/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Й. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №266/09 г., с което е отхвърлен за размера над присъдения от първоинстанционния съд искът й по чл.200, ал.3 от КТ, вр. с чл.82, ал.2 от КТ срещу „Строител” ООД– за обезщетяване на имуществените вреди на ищцата от настъпилата при трудова злополука по време на работа в ответното дружество смърт на баща й В. П. , изразяващи се в издръжката, която би получавала като пълнолетна, по време на редовното й обучение във ВУЗ до навършване на 25 годишна възраст, за посочените учебни години.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.1 и 3 /материалноправните въпроси за дължимостта и размера на издръжката са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС и при ползване на загубила значението си задължителна – ППВС №4/75 г./.
За да отхвърли предявения иск за размера над уважения, въззивният съд е приел, че починалият преди започване на обучението на касаторката във ВУЗ неин баща би имал задължение за издръжка по чл.82, ал.2 от СК от 1985 г., сега отм., само ако родителите са разведени, каквито данни в случая няма и се е позовал на т.9 от ППВС №4/75 г. Евентуално е изложил съображения, че претендираният размер на издръжката е прекомерно завишен и недоказан по делото, като основание за отхвърляне на иска, според приетото в първоинст. решение.
Първият от изводите на въззивния съд наистина е основан на задължителна практика ВС по СК от 1968 г. Тя е принципно актуална за включването на издръжката на пълнолетен учащ в обезвредата при непозволено увреждане, но по отношение предпоставките за дължимост на тази издръжка, променени със СК от 85 г., е загубила актуалност. Разпоредбата на чл.82, ал.2 от СК от 85 г., приложима в случая и практиката по прилагането й не правят разлика относно задължението за издръжка между разведени или в брак родители – необходимо е пълнолетното дете да е до 25 годишна възраст, да учи редовно във ВУЗ и да не може да се издържа от доходите си. На осн. ал.3 от същата разпоредба издръжката се дължи, ако не съставлява особени затруднения за родителите.
В случая ишцата търпи вреди от настъпилата при тр. злополука смърт на нейния баща, изразяващи се в издръжката, която би получила в хипотезата на чл.82, ал.2 от СК от него като жив, работоспособен и с възможност да я дава родител, какъвто е бил към злополуката.
Или в случая претенцията е установена по основанието си, както е приел районният съд с влязлата в сила част от решението, която почиващите на старата и неактуална практика изводи на въззивния съд не засягат. Спорът е за съставките и размера на издръжката: материалноправният въпрос следва ли при преценка на нуждите на пълнолетното дете по общия принцип на чл.84 от СК, да се отчете получената от него стипендия от учебното заведение е разрешен в съответствие с трайната практика при определяне размера на издръжката. Стипендията / както и изрично посочената в чл.200, ал.3 от КТ наследствена пенсия/ е част от доходите на детето и следва да се вземе предвид при установяване възможността му да се издържа от тях изцяло или частично, като във втория случай издръжката се допълва от родителите. Доказаните разходи на ищцата при и по повод обучението й във ВУЗ – за ежемесечна издръжка според средностатистическите данни, учебни такси и общежитие, които доходите й не покриват са разпределени между двамата родители – те като живи биха били задължени заедно за издръжка/чл.82, ал.2 и 3 от СК установяват задължението за „родителите”/, и така е определена частта на починалия родител, за която обезщетение дължи ответникът. За размера над присъдения с влязлата в сила част от решението, предмет на въззивно и касационно обжалване, претенцията по чл.200 от КТ не е доказана, като такава е отхвърлена от ОС и този краен извод е съответен на закона и практиката по прилагането му.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №266/09 г. от 27.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: