О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1289
София 17.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5127 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Х. О. чрез пълномощник адв.Ф. С. срещу решение № 162 от 17.07.15г.по в.гр.дело № 145/15г.на Окръжен съд – Кърджали.С него е отменено решение № 162 от 17.07.15г.по гр.дело № 145/15г.на Районен съд – Кърджали в частта,с която са уважени предявените от същата страна против Д.”К.”обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо него е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Поставени са следните правни въпроси:1 преклудира ли се правото на ищеца в първото съдебно заседание да изложи допълнителни съображения относно наведената с исковата молба липса на една от предпоставките на фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ; 2.дали за определяне на длъжността като ръководна е от значение длъжностната характеристика или и реално извършваните дейности и допустимо ли е естеството на реално изпълняваните трудови функции да бъдат доказвани с всички доказателствени средства,в т.ч.и свидетелски показания.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба ДЛС”Ж.”/правоприемник на Д.”К.”/не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 359/23.12.14г.на директора на Д.”К.”,с която е прекратено трудовото правоотношение на Я. О. от длъжността”главен счетоводител”на основание чл.325 ал.2 КТ,е законосъобразна. Изложени са съображения,че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ и заповедта за уволнение е мотивирана откъм законоустановените предпоставки на основанието по чл.325 ал.2 КТ,като е записано,че уволнението се извършва във връзка със сключен договор за управление между директора на „Южноцентрално”ДП и инж.Н. Я..
Поставеният в изложението въпрос: „Преклудира ли се правото на ищеца в първото съдебно заседание да изложи допълнителни съображения относно наведената с исковата молба липса на една от предпоставките на фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ” не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Съгласно установената съдебна практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ трябва да посочи всички факти,които опорочават,отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя,а ответникът – всички факти,които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.Съдът не може да основе решението си на факти,които опорочават,отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,но не са въведени от ищеца в исковата молба.В този смисъл е цитираната от въззивния съд практика на ВКС,в т.ч.и приложеното от касатора решение № 149 от 13.06.12г.на ВКС по гр.дело № 475/11г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Като е приел,че допълнително въведеният довод за незаконност на уволнението,че договорът за управление нямал характер на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ,тъй като липсвала конкретно посочена бизнес задача,е преклудиран,въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика.
По въпроса по какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ Върховният касационен съд се е произнесъл с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ /решение № 388 от 6.12.12г.по гр.дело № 582/12г.на ІІІ г.о.; решение № 452/26.05.2000 г.на ІІІ г. о.;решение № 200/17.02.2000 г.на ІІІ г. о.,решение № 442 от 8.06.10г.по гр.дело № 1621/09г.на ІІІ г.о.и др./Прието е,че служители от „ръководството на предприятието” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от трудовата функция на изпълняваната от тях работа пряко да зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнения служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността.Изводът на въззивния съд,че длъжността „главен счетоводител”е ръководна по смисъла на § 1 т.3 от ДР на КТ е съобразена със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 162 от 17.07.15г.,постановено по в гр.дело № 145/15г.на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Я. Х. О.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ЖК””бл. вх.,ет.,ап. да заплати на Д. ”Ж.”гр.К. сумата 500 лв /петстотин/разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.