О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1289
София, 18.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4405/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [община] против решение по гр. д. № 114/2013 г. на Ямболския окръжен съд, към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, И. И. – Е. от [населено място] счита жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ямболският окръжен съд, с въззивно решение от 09. 04. 2013 г. по гр. д. № 114/2013 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на И. И. – Е., извършено със заповед от 31. 08. 2012 г. на К. на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращение в щата”, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „директор” в Ц. в [община] и осъдил общината да й заплати сумата 5742 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца поради незаконно уволнение. Съдът е приел, че К. на общината е действал незаконосъобразно като е утвърдил ново щатно разписание на Ц. в сила от 01. 09. 2012 г., което не е предшествано от решение на Общинския съвет за структурни промени на общинската администрация съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съдът е приел също, че не е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност, тъй-като е запазена тази щатна бройка в размер 0,25% за длъжността „Управител”, няма утвърдена нова длъжностна характеристика за „Управител на ЦСРИ” която да конкретизира трудовите му функции и съответно да се направи констатация за цялостното реално съкращаване на длъжността „директор на ЦСРИ”, заемана от ищцата и създаване на нова длъжност с различни трудови функции.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по които липсва съдебна практика. Поставени са въпросите: Представляват ли част от общинската администрация длъжностите на работещите в центровете за социални услуги към общината; Длъжен ли е К. на общината да прави промяна в щатното разписание само в изпълнение на решение на Общинския съвет, само защото центровете за социални услуги се създават с решение на Общинския съвет; При 0,25% от щата, формално запазващ част от трудовите функции, които реално не се изпълняват от определено лице, налице ли е реално съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Искането е неоснователно.
Въпросът дали работещите в центровете за социални услуги в общината са част от общинската администрация не е бил поставян като спорен въпрос по делото, защото ако тези служители не са общинска администрация, кметът на общината няма правомощия да се разпорежда за прекратяване на трудовите им правоотношения.
Въззивният съд не се е произнесъл в смисъла, произтичащ от втория въпрос – че кметът следва да утвърждава новото щатно разписание съобразно решение на Общинския съвет, защото центровете за социални услуги се създават от Общинския съвет. По настоящото дело, въззивният съд се е позовал на разграничението на правомощията на общинския съвет и на кмета на община по ЗМСМА, съответно чл. 21 и чл. 44 от закона, и на конкретните обстоятелства по делото – решение на Общинския съвет – Я., проведено на 28. 07. 2010 г., с което увеличен капацитета на ЦСРИ от 30 на 50 места за ползватели, а числеността на персонала е определена на 10 щатни бройки. С утвърденото от К. на [община] щатно разписание в ЦСРИ от 1. 9. 2012 г. числеността на персонала е намалена на 8 щатни бройки. Въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС – конкретно посочени решения, с които е прието, че в рамките на утвърдената от общинския съвет структура на общинската администрация, кметът утвърждава щатното разписание – длъжностите и щатните бройки за тях.
Третият въпрос съдържа фактически предпоставки, резултат на субективна преценка на жалбоподателя /формално запазване на част от трудовите функции, които не се изпълняват от определено лице/ и не може да се окачестви като правен въпрос, по който се е произнесъл решаващият съд. Неговите съображения за неправилно прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при уволнението на ищцата са, че „съкращението на щата” изразяващо се в премахване на отделни щатни бройки е резултат на преустановяване на трудовите функции на съответните длъжности, а в конкретния случай е запазена длъжността „управител” с щат 0,25% без да е налице изменение в длъжностната характеристика, т. е. няма изцяло отпадане на съответните трудови функции.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 04. 2013 г. по гр. д. № 114/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. П. И. – Е. от [населено място] сумата 200/двеста/лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: