О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1289
София, 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1513/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д. , Н. Д. и М. Д. чрез адвокат С против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, шести състав № V* от 30.05.2009 г. по гр. д. № 489/2008 г.
Приложено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За ответника по касация „Ц” Е. , гр. С., община Н. чрез адвокат М жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение на основание чл. 135, ал. 1ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „Ц” Е. , гр. С., община Н. договорът за покупко-продажба на останалата ? идеална част от процесния апартамент, сключен между Д. С. Д. и Н. П. Д., като продавачи и сина им М. Д. Д., обективиран с нот. акт № 60, т. ХV, рег. № 7* н. д. № 2575/14.06.2007 г. на нотариус С. А. с район на действие РС- Н.
С изложението като съществен материалноправен въпрос, засягащ основателността на предявения иск и решен в противоречие с константната практика на ВКС е посочен въпросът: дали ответникът Д. Д. притежава правото на изключителна собственост върху процесния недвижим имот предвид оборимия характер на презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК.
Въпросът, поставен от касаторите-ответници по иска не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е прието, че е основателен иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Независимо от това, посочените и представени от касаторите съдебни решения на ВС № 806/2.11.1994 г. по гр. д. № 643/94 г., І г. о. и Р. № 241/4.04.1989 г. по гр. д. № 143/89 г., І г. о. са по приложението на чл. 19 и чл. 20 СК /1985 г./ и са неотносими към решаващите изводи на съда по процесния случай, но доколкото с тях е прието, че лична собственост на единия съпруг е имущество, придобито по време на брака, но без принос на другия съпруг, в същия смисъл в случая се е произнесъл и въззивният съд.
Основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона при непълни, неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, или когато се налага изоставяне тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Конкретният случай не е такъв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, шести състав № VІ-25/30.05.2009 г., постановено по гр. д. № 489/2008 г. по касационна жалба от Д. Д. , Н. Д. и М. Д. и тримата от гр. С., община Н., ул. „Ч” № 35 чрез адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: