О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
[населено място] , 10,02,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1850/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №394 от 27.11.2014г. по гр.д.№ 703/14г. на Окръжен съд Велико Търново,с което е потвърдено решение №207 от 02.04.14г. по гр.д.№196/14г. на Районен съд Горна Оряховица,с което е прието за установенопо предявен от [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ срещу [фирма], че последният дължи на [фирма], сумата 10 142,80 евро,представляваща частично задължение от общо дължимата сума от 52 491,76 евро на основание запис на заповед , издаден на 29.09.2008г., ведно със законната лихва от датата на заявлението,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.13г. по ч.гр.д.№2191/13г. по описа на Г..
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.Твърди,че съдът неправилно е преценил,че при направено от него възражение,че сумата по записа на заповед не му е била предавана, тежестта за доказване на каузално правоотношение е негова; неправилно е приел,че касаторът не е направил конкретни възражения,които да подкрепи със съответни доказателства, без позоваване на конкретно каузално правоотношение.Счита,че след като неговото твърдение е за отрицателен факт /че никога не е усвоявал сумата,посочена в записа на заповед/, страната,която твърди обратното, носи доказателствената тежест и следователно ищецът е този,който следва да докаже юридическите факти,от които произнтича вземането му,за обезпечаването на което е издаден записът на заповед,а именно наличието на каузално правоотношение с неговите индивидуализиращи белези. Твърди,че съдът неправилно е препратил към мотивите на първоинстанционното решение,в които е прието,че записът на заповед е редовен от външна страна и доколкото това е така,е възникнало валидно менителнично правоотношение.Счита за неправилен и извода на съда,че записът на заповед му е предявен надлежно,тъй като липсват доказателства за връчване на нотариалната покана.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд,който е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно установените с тях факти,въз основа на които е направил и правните си изводи.Поради това въззивната инстанция е възприела същите и е препратила към тях в решението си. Намерила е наведените от въззивника доводи срещу решението за неоснователни,като е изложил собствени съображения,че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити,което го прави редовен от външна страна документ, установяващ наличието на валидно менителнично правоотношение.Не е възприел оплакването на въззивника за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд за липса на надлежно предявяване,като се е позовал на нотариалното удостоверяване на връчването и е взел предвид т.3 от ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС,според която непредявяването на менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя,а предявяването за плащане се явява само предпоставка за поставянето на длъжника в забава и е израз на съдействие от страна на кредитора за изпълнението на задължението. По възражението на въззивника за неправилност на преценката на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест ВТОС се е позовал на т.17 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС,с която е прието,че вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, чието основание е извън съдържанието на документа и само при наведени твърдения или възражения съответно от поемателя или от издателя на записа на заповед за наличие на каузално правоотношение,по повод и във връзка с което той е издаден, респ. погасяването на задълженията по него,съдът е длъжен да разгледа в производството по чл.422 от ГПК обстоятелства,свързани с възникването,съществуването и погасяването на задължения по това каузално правоотношение,имащи за последица погасяването на задължението по самия запис на заповед. Отчел е факта,че в случая по делото ответникът-въззивник не е въвел възражения за наличие на каузално правоотношение,а напротив – твърди липса на такова,като е направил извод,че това не обръща тежестта върху ищеца да докаже наличие на /нетвърдяно от него/ каузално правоотношение,тъй като последният се легитимира като кредитор с вземане,произтичащо само въз основа на ценната книга.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал три материалноправни въпроса: 1. Може ли да се приеме възражението за липса на предаване на сума по запис на заповед за твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните и кой носи доказателствената тежест за това?; 2.Представлява ли записът на заповед разписка за получената сума?; 3.Кой носи доказателствената тежест при предаване на сума по запис на заповед при направено възражение от страна на издателя,че сумата не е получена реално?
И трите въпроса не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като не са свързани с решаващи изводи на съда. Направените от ответника възражения,че не е получавал сумата по записа на заповед не са породили правен спор,тъй като ищецът не е въвел твърдения да е предавал на ответника същата сума. Изводите на съда,въз основа на които именно е постановено положителното за ищеца решение, най-общо са основани на това,че редовният запис на заповед поражда менителнично възражение,като кредиторът е освободен от тежестта да доказва свързана с него кауза и липсата на доказана такава, не прави същия негодно изпълнително основание.
Посочените от касатора материално-правни въпроси се релевират с наведени допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК,които също не се констатират. Направено е общо твърдение за противоречива съдебна практика, включваща „всички актове – решения,определения,разпореждания”. Такива,по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение №1/19.0.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС /а именно влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос/ не е представена. Освен това дори да е била налице противоречива практика по въпроси,свързани с доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК за установяване вземания по заповеди за изпълнение издадени въз основа на записи на заповед,тя е уеднаквена с т.17 от от ТР №4/2013г. от 18.06.14г. по тълк.д.№4/13г.на ОСГТК на ВКС. Наведеното допълнително с уточнителна молба към касационната жалба и изложението твърдение за противоречие на решението с посоченото тълкувателно решение /което попада в критерия по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ не се констатира.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Изложеното води до извод за липса на основания за достъп до касация,което налага недопускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394 от 27.11.2014г. по гр.д.№ 703/14г. на Окръжен съд Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.