О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 10.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.д № 69/ 2009 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК и чл. 288 ГПК.
С молба вх. Nо 5786/25.06.2009 година адв. С от АК- Р. , като пълномощник на ответниците по касация „ЕТ”Тожур мод- М. Д. ” гр. Р. и С. К. е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита в производството по допустимост на касационното обжалване, съобразно действащата Наредба за адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, исканото от касаторите обжалване пред ВКС не е допуснато поради което и следва да му се присъди адвокатско възнаграждение.
По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
С Определение Nо 462 от 22.06.2009 година , постановено по гр.д. Nо 69/2009 година, по описа на II отд. на ВКС на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия e постановил , че не са налице условията на закона и НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по по касационната жалба вх. Nо 10 684/01.12.2008 година на С. С. Е. от гр. С. и С. С. Е. от гр. Р. подадена чрез процесуалния им представител адв. А гр. Р., срещу въззивно Решение Nо 584 от 31.10.2008 година по гр.възз.д. Nо 505/2008 година на Русенския окръжен съд , в посочените части.
С подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от адв. С като процесуален представител на ЕТ”Т” гр. Р. и С. К. , е оспорена както допустимостта на касационното обжалване , така и е изразено становище по незаконосъобразността на касационната жалба по същество. По делото пред касационния съд НЕ Е ПРЕДСТАВЕН документ, удостоверяващ плащане на суми за оказване на адвокатска правна защита.
Касационното производство, проведено по реда и на основание Глава 22 на Гражданския процесуален кодекс е уредено като факултативна трета инстанция, протичаща в две фази- проверка на допустимостта на касационното обжалване с оглед наличие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и по проверка законосъобразността на постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора . Това производство е проявление на волята на законодателя да гарантира на пълната възможност едно лице да защити, от всяко неправомерно дейстие на друго лице или лица, накърнени или застрашени лични субективни материални права в рамките на предвидените производства при обжалване.
Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса , се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса , което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.
Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е ЕДНОМЕСЕЧЕН от постановяване на съдебния акт.
При данните по делото следва , че след като Определение Nо 462 е постановено на дата 22.06.2009 година,то искането е направено в срок, но въпреки това същото не може да бъде уважено.
Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК налага извод , че само ЗАПЛАТЕНИТЕ разноски за оказана адвокатска защита за съответната инстанция се дължат т.е. допълнително могат да се присъдят само доказаните с писмен документ, заплатени от страната-молител разходи за защита. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК, при която хипотеза съдът може да определи и присъди служебно адвокатско възнаграждение, е неприложима,доколкото липсват данни , че е оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в която насока е налице и установена практика на съдилищата- Р Nо 97/06.07.2009 г. По т. д.Nо 745/2008 г. ТК-ВКС, какъвто е и настоящия случай. Данните по делото сочат , че в хода на производството , всички хонорари за оказаната адвокатска защита от адв. С са определени и заплатени от страната упълномощител по силата на сключения мандатен договор, т.е. оказаната адвокатска защита не е в рамките на хипотезите на чл. 38 ЗА поради което след като не са доказани направени разноски пред касационния съд , то такива не се дължат, а молбата за тяхното присъждане следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия при Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. С от АК- Р. , като пълномощник на ответниците по касация Е. ”Т” гр. Р. и С. К. гр. Р. за постановяване на допълнително определение по делото за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита в производството по допустимост на касационното обжалване, съобразно действащата Наредба за адвокатските възнаграждения. Като неоснователно.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС по реда и условията на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от определението да се изпрати на страната-молител, заедно със съобщението, че съдебния акт е изготвен и обявен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :