О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 12.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 118/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 1522 от 16.07.2014 г. по в. гр. д. № 1576/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-18 състав решение № 1521 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 7883/2012г., предявените от Ю. И. К. и Й. И. К. срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща И. Н. И., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.07.2011 г., са уважени допълнително за сумата 45 000 лв. на всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2011 г. до окончателното й погасяване.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че присъденото в полза на ищците обезщетение по чл. 52 ЗЗД не отговаря на критериите, посочени в ППВС № 4/8 г., както и че е завишено и не е съобразено със съдебната практика. Изразява несъгласие и с отказа да бъде уважено възражението му за съпричиняване на вредата от страна на починалото при произшествието лице. Освен това, в касационната жалба се поддържа, че решението е и недопустимо, тъй като съдът е увеличил размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди, без да е бил сезиран с оплаквания за това във въззивната жалба, доколкото същата съдържа доводи за неправилност на първоинстанционния акт само досежно приетото съпричиняване, но не и досежно определения от съда размер на обезщетението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като значими за делото са поставени въпросите: „1. Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението, с оглед чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във връзка с т. п. № 4/68 година на ВС и практика на ВКС по чл. 290 ГПК за прилагането на чл. 52 ЗЗД; 2. Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (решение № 59/29.04.2010 г. ІІ-ТО-ВКС), то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията; 3. Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение, с оглед практиката по чл. 290 ГПК; Според касатора, тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ППВС № 4/68 г., ППВС 17/63 г.; решение № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 780 от 27.12.2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 59 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответниците по касация – Ю. И. К. и Й. И. К. – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 10.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявените от Ю. И. К. и Й. И. К. срещу Застрахователно дружество [фирма] искове по чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща И. Н. И., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.07.2011 г., въззивният съд е преценил, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с оглед конкретните обстоятелства по делото – възрастта на починалия и на неговите деца, съществувалия между тях близък емоционален контакт, интензивността на понесените от ищците душевни страдания в резултат от внезапната загуба на техния родител, както и конкретната икономическа обстановка в страната към момента на ПТП, представлява обезщетение в размер на претендираната от всеки от ищците сума 75 000 лв., а не в размер на сумата 60 000 лв., както е приел Софийски градски съд.
Освен това, решаващият въззивен състав не е споделил и извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото при произшествието лице. С оглед безспорно установения от заключенията на авто-техническата експертиза факт, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в лентата за насрещно движение на управлявания от водача Н. автомобил, която е навлязла в същата без основание и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и предвид становището на вещото лице, че ако водачът на автомобила не е напуснал своята лента на движение изобщо не би се стигнало до удар с пешеходеца, Софийски апелативен съд е приел, че не може да се приеме наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, независимо от допуснатото от него нарушение на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото това негово противоправно поведение не е обусловило настъпването на деликта.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Последният от поставените въпроси изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като е изцяло абстрактен и некореспондиращ на релевираните в касационната жалба оплаквания, доколкото касаторът не е посочил кой, според него, е фактът, приет за доказан/недоказан от съда „с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК“. Следователно, отговарящи на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК са само първите два въпроса, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същите, обаче, не могат да обосноват допускане на касационния контрол предвид отсъствие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е определил размера на дължимото на ищците обезщетение в съответствие с указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП, които съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. №[ЕИК] г. на ІІ т. о., решение № 60 от 29.04.2013 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ т. о. и др.) са един от критериите при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Като неоснователно настоящият състав преценява и твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл по незаявени във въззивната жалба доводи, което, според него, води до недопустимост на обжалвания акт. На първо място, това твърдение не съответства на данните по делото. Видно от изложеното в обстоятелствената част на въззивната жалба, оплакването на ищците за неправилност на първоинстанционния акт в отхвърлителната му част е аргументирано със съображения, свързани не само със съпричиняването на вредоносния резултат, но и с размера на определеното им обезщетение, преценено от тях като некореспондиращо с претърпените и търпими болки и страдания. От друга страна, следва да се отбележи, че дори да е допуснато твърдяното от касатора нарушение на чл. 269 ГПК, то същото би обосновало неправилност, а не недопустимост на съдебния акт, поради което отново не би било налице основание за допускането му до касационен контрол съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1522 от 16.07.2014 г. по в. гр. д. № 1576/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: