О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 39/2013г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 280 от 21.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 405/2012 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено протоколно определение от 19.10.2012 г. по гр.д. № 1919/2011 г. на Ямболския районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на исковете, предявени от К. В. К. против К. Г. М. и Ю. О. С..
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против въззивното определение е подадена частна касационна жалба от К. В. К. чрез нейния пълномощник адв. Л. Д.. Изложени со оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди обжалвано определение, въззивният съд е приел, че с исковата молба К. К. е предявила иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 43, т.І, дело № 40/ 31.03.2011 г. на нотариус с № 169, а при условията на евентуалност – за унищожаемост на този договор на основание чл. 31 във вр. с чл. 44 и сл., чл. 27 и чл. 29 ЗЗД. Страни по този договор са К. К. като продавач и С. П. като купувач. Предявен е и установителен иск за собственост, с който ищцата иска да бъде установено по отношение на С. П., че е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, предмет на сключения между тях договор за покупко- продажба. Като ответници в исковата молба са посочени лицата К. Г. М., Ю. О. С. и С. И. П..
При тези данни въззивният съд е приел, че ответниците К. М. и Ю. С. не са страни по материалното правоотношение, чието съществуване ищцата цели да отрече чрез предявените от нея искове по чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД. Обстоятелството, че при сключване на договора за покупко- продажба, ищцата като продавач е била представлявана от К. М., преупълномощен за това от Ю. С., не ги прави надлежни страни по исковете за обявяване нищожност на договора, респ. за неговото унищожаване поради измама, доколкото няма предявен самостоятелен иск за обявяване на нищожност или за унищожаемост на упълномощителните сделки.
Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли съдът да направи извод за недопустимост на предявен иск поради липса на процесуална легитимация на страните само въз основа на твърденията в исковата молба.
Този въпрос е от значение за изхода на делото, но не се установява въззивният съд да се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС.
В решение № 401 от 29.10.2010 г. по гр.д № 1494/09 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбоподателката, е прието, че процесуалната легитимация на страните по иска следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и да се докажат, а от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. В контекста на предмета на делото- установителен иск за собственост, е посочено, че искът следва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор, а с това и нуждата от защита. Казано с други думи, в решението се застъпва принципното разбиране, че надлежната процесуална легитимация се обуславя от спорното материално право, предмет на иска, а то се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се отклонил от тази практика. Ответниците К. М. и Ю. С. не са страни по договора за покупко- продажба, предмет на исковете по чл. 26, ал.2 и чл. 31 ЗЗД, поради което при евентуално уважаване на исковете за нищожност или унищожаемост на договора, съдебното решение няма да се отрази на тяхната правна сфера. Макар в исковата молба да са изложени твърдения за липса на съгласие и други пороци, водещи до нищожност или унищожаемост на упълномощаването, няма заявен петитум за обявяване на упълномощителната сделка за недействителна.
Не може да обоснове извод за разрешен в противоречие с практиката на ВКС правен въпрос и представеното с частната касационна жалба определение № 447 от 24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че съдът не може да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск, когато преценката му за това зависи от установяването на твърдяните в исковата молба факти, но това разрешение е неприложимо към настоящия случай, тъй като има предвид хипотеза, при която допустимостта на иска е обусловена от установяване на определени в закона предпоставки за предявяването му / касае се за иск по чл. 37, ал.2 СК- отм./.
По изложените съображения, не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280 от 21.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 405/2012 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: