О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 13.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело № 2742/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат П. Р., срещу решение № 170/04.05.2016 г. по гр. дело №401/2016 г. на Софийския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК/ред.до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : участието на единия от съпрузите с личен труд и влагане на лични средства, придобити преди брака, в изграждането на сграда или довършването и до степен „груб строеж” в личния имот на другия съпруг, основание ли е да се приеме, че е възникнала собственост по отношение на този съпруг; какво следва да бъде съотношението между приходите и разходите в доходите на двамата съпрузи, за да се приеме, че е налице по-голям принос, който не се компенсира с грижи за семейството, личен труд в домакинството; многократно по-високият доход на единия съпруг, основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на СИО.
Ответникът по касационната жалба В. П. И. – Д., чрез пълномощника си адвокат Л. А., оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №3/07.04.2016г. по гр. дело №435/2014г. на Районен съд – Сливница. С последното е отхвърлен предявеният от Д. Д. против В. И. иск с правно основание чл.23,ал.2 СК- за признаване трансформация на лични средства при построяване на описаните сгради в дворното място, съставляващо УПИ ХІІ-202, кв.56, [населено място]. Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.29,ал.3 СК – за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака между страните имущество, съставляващо същите сгради в дворното място. Въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 18.07.2007г. и прекратен поради развод на 25.01.2014г. В. И. се легитимира като собственик по наследството на процесното дворно място /незастроено/ с нотариален акт № 165/1989г. С нотариален акт №91/2011г. тя е продала на Д. Д. 1/2 ид.ч. от УПИ XII-202, кв.56 по плана на [населено място], заедно с 1/2 ид.ч. от построената в имота масивна едноетажна сграда-лятна кухня, със застроена площ 17.85 кв.м. , без находящата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда. За разглеждания случай се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. И новият СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 СК. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно чл. 23 СК. При предявен по реда на чл. 23, ал. 2 СК иск основният спор между страните е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. Ако събраните доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. Искът по чл.29, ал.3 от СК е конститутивен, като законът е предвидил изключение от законовия принцип за равенство на дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност, при наличие на принос на единия съпруг, който значително надхвърля приноса на другия в придобиването на имуществото, по време на брака. Съгласно чл.21, ал.2 СК съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. Като принос на съпрузите следва да се вземат предвид средствата, които са получили от своята трудова дейност, които са получили безвъзмездно от свои близки в пари или в натура, за да бъдат подкрепени при посрещане нуждите на семейството, личният труд положен в домакинството и в отглеждане и възпитание на децата. За да бъде основателен искът по чл.29, ал.3 от СК, следва да се установи по категоричен начин, че е налице значително по-голям принос на единия съпруг като приносът не се измерва единствено с получавания доход /ППВС №5/1972 г., ТР№63/1984 г. на ОСГК/.
В случая ищецът не е доказал, кои от съществуващите в имота постройки са изградени по време на брака му с ответницата. Събраните по делото гласни доказателства за извършено строителство касаят само жилищна сграда и оранжерия/парник/, претенцията на ищеца е за всичките съществуващи в имота сгради. Безспорно е установено, че имотът е бил застроен преди страните да сключат брак. По иска с правно основание чл.23,ал.2 СК не са доказани от ищеца, чиято е доказателствената тежест, твърденията му, че е вложил лични средства /с несемеен характер/ в изграждане на процесните постройки по време на брака му с ответницата, а именно 9 000 лева – спестявания. Не са събрани доказателства,че доходите на ищеца да надвишават значително тези на ответницата. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за семейството. На никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. По-големият размер на получаваното трудово възнаграждение от един от съпрузите, по време на брака, само по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, след като другият съпруг е изпълнявал задълженията си за грижа за домакинството и семейството, не е разхищавал имущество, а напротив – съобразно възможностите си е внасял такова /решение №73/13.07.2015 г., по гр.д.№4874/2014 г., ВКС, І г.о./ Предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.29,ал.3 СК е неоснователен.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Той трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят допускане касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основният извод на въззивния съд след разпределяне доказателствената тежест в процеса и след обсъждане на относимите към спора писмени и гласни доказателства, е за недоказаност от касатора на твърденията, че процесните сгради са построени в имота на ответницата по време на брака му с нея, както и наличието на твърдяната трансформация на лични средства при изграждането. При това положение въпросите са неотносими, тъй като сочат фактическа обстановка, каквато не е установявана от въззивния съд. Освен това те касаят съществото на спора, тъй като изводите на съда за наличие или не на трансформация или по-голям дял се базират при всеки конкретен случай въз основа на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията за влагане на лични средства при придобиване на имуществото в режим на СИО, както и за по-голям принос от страна на ищеца. След като е разграничил иска за установяване частична трансформация на лично имущество в придобит по време на брака конкретен имот с оглед произхода на средствата и претенцията за установяване на по-голям дял от придобито по време на брака имущество /при който определящ е приносът за общо придобитото имущество/ и след разпределяне на доказателствената тежест е приел, че презумпцията по чл.21,ал.1 СК не е оборена, а искът по чл.29,ал.3 СК е неоснователен. Поддържаното от касатора касае обосноваността на тези изводи на съда, т.е. това са оплаквания по чл.281,т.3 ГПК и не могат пряко да послужат като основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касацинната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170/04.05.2016 г. по гр. дело №401/2016 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., [населено място], да заплати на В. П. И. – Д. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: