3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С. , 14.02. 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1166/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1909 от 4.05.2011 г. по гр.д.№ 5013/ 2010 г. на Варненски районен съд е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от В. Е. Х. и Х. Р. Х. с предмет отричане правото на собственост на ответниците по отношение реална част от един недвижим имот, представляващ ПИ № 198 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „М.“ в землището на [населено място], район „В. В.“, с площ на реалната част от 229 кв.м.
С решение № 1013 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 1085/ 2011 г. на Варненски окръжен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за неправилно и постановено ь противоречие с практиката на ВКС. Молят за отмяна на решението и разглеждане на спора по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са бивши ползватели на имота и твърдят, че са го изкупили по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ответниците са наследници на бившия собственик на имота и са получили от поземлената комисия решение за възстановяването му. Между същите страни и за същия имот е водено друго дело- гр.д.№ 8271/ 2006 г., по което с влязло в сила решение по отрицателен установителен иск, предявен от реституираните собственици, е признато за установено, че ответниците / бившите ползватели/ не са собственици на имота, тъй като поради липсата на сграда не са имали правото да го изкупят по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Позовавайки се по настоящото дело на това решение, възивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска и затова обезсилил решението на районния съд и прекратил производството по делото.
Преди постановяване на настоящото решение първоинстанционния съд на два пъти е прекратявал делото със същите мотиви, но определенията му са били отменявани от състави на въззивния съд с указания, че ищците имат правен интерес от иска и за разглеждането му по същество.
Видно от изложеното правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е за съществуването на правен интерес от отрицателния установителен иск, при наличието на едно влязло в сила решение, с което са отречени правата на ищците, обуславящи правния им интерес от предявяване на настоящия иск. За да се допусне касационно обжалване е необходимо този правен въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешавай противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая касаторите се позовават на противоречие между обжалваното решение, с което се приема, че в разглежданата хипотеза липсва правен интерес, и двете определения, поставени от различни състави на същия въззивен съд- опр.№ 606/23.02.2011 г. по ч. гр.д.№ 303/ 2011 г. и опр. от 8.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1355/ 2010 г., в които е изразено становище, че в случая ищците разполагат с правен интерес от предявяване на иска.
Във връзка с цитираните определения се поставя и процесуалноправният въпрос дали така дадените указания от въззивния съд са били задължителни за първоинстанционния съд и ако не, как се осигурява спазването на задължението по чл.278, ал.З ГПК от първата инстанция.
Поставя се и въпросът за допустимостта на въззивното решение, тъй като то имало характер на определение за прекратяване на делото.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно TP № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо, касационната жалба следва да се допусне до разглеждане, дори и служебно и без да се излагат основания по чл.280, ал.1 ГПК. От данните по делото обаче е видно, че в случая такава вероятност не съществува, тъй като въззивният съд е действал като инстанция, проверяваща допустимостта на решението на първоинстанционния съд, в какъвто случай актът, с който следва да се произнесе, е решение, а не определение, както се поддържа в жалбата, и това решение е процесуално допустимо. Същевременно няма други причини въззивното решение да е недопустимо, поради което на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
Не е налице и основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.З ГПК, както се поддържа от касаторите., тъй като не се излагат аргументи с какво произнасянето по поставения въпрос от страна на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед позоваването на двете определения на въззивния съд основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за правния интерес, но и на това основание обжалването не може да се състои. Съгласно разясненията, дадени в TP № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС противоречието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК трябва е налице между обжалваното решение и други решения или определения , които са влезли в сила и са постановени по различни дела, докато в настоящия случай определенията на въззивния съд са постановени в хода на разглеждането на едно и също дело.
Решението на въззивния съд е съобразено и с постоянната практика на Върховния касационе съд за обстоятелствата, които обуславят
правния интерес от един отрицателен установителен иск, като се приема, че интерес от отрицатален установителен иск съществува, когато се претендира отричано от ищеца право, както и когато с
отрицателния установителен иск ще се реши окончателно със сила на
пресъдено нещо възникналия между страните правен спор. В този
смисъл са напр. решения № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603/ 2010 г., ІІ
г.о, р.№ 329/ 24.11.2011 г. по гр.д.№ 1439/ 2010 г. II г.о., опр.№ 163/
27.04.11 г. по ч.гр.д.№ 304/ 2010 г., II г.о. и други, постановени по реда
на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна практика за съдилищата. В
съответствие с тази практика в настоящия случая въззивният съд е приел, че посочените обстоятелства не са налице, тъй като правният спор за собствеността на имота между същите страни е разрешен с друго влязло в сила решение.
Не е налице основание за допускане на обжалването и по процесуалния въпрос за приложението на чл. 278, ал.3 ГПК. Този въпрос поначало не стои по делото, защото след връщането му за ново разглеждане първоинстанционният съд е изпълнил задължителните указания да се произнесе по съществото на спора.
По делото е постъпила и частна жалба срещу определение № 2583/25.08.2011 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което въззивният съд е осъдил ищците да заплатят на ответниците Г. С., К. Т., С. П. и Д. Д. разноски по делото за двете инстанции в размер на 1600 лв. Определението е правилно, тъй като съгласно чл.78, ал.З ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, включително и при
прекратяване на делото, какъвто е настоящият случая. Присъдените
разноски са действително направени, видно от представения договор за
правна помощ и разписка за получено адвокатско възнаграждение,
поради което определението на въззивния съд следва да бъде оставено в
сила. Несъвпадането на становището на първата и въззивна съдебни
инстанции по въпроса за допустимостта на предявения иск не е
основание за освобождаване на ищците от отговорността за разноски при
прекратяване на делото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1013 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 1085/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда В. Е. Х. ЕГН [ЕГН] и Х. Р. Х. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Г. С. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], № 79, адв. Е. С. разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв.
Оставя в сила определение № 2583/25.08.2011 г., постановено по същото гражданско дело на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1