О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 15.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1274 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. К. Д. срещу Решение № 7946 от 27.11.2017г. по в.гр.д.№ 8589/2017г. на Софийски градски съд, ІV- Г състав, в частта за потвърждаване на решението по гр.д. № 21937/2014г. на Софийски районен съд, ГК 90 състав в отхвърлителната част по предявените от И. Д. срещу ДФ”Земеделие” обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК: 1/ за признаване за установено по отношение на фонда, че ищецът не дължи главница от 5 140лв. и 1 225 лв. мораторна лихва по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение по гр.д.№ 7448/2003г. на СРС, 70 състав, с което на основание чл.237 ГПК – отм. И. К. Д. в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на ДФ”Земеделие” посочените суми за получено финансово подпомагане; 2/ за признаване за установено по отношение на фонда, че ищецът като едноличен търговец „ЕТ А. -28” не дължи сумата 7 740лв. главница за получено финансово подпомагане и 1 830лв. мораторна лихва по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение по чл.237 ГПК – отм. по гр.д. № 7449/2003 на СРС, 71 състав; 3/ че ищецът като [фирма] не дължи сумата 13 066лв. главница и 3 089 лв. мораторни лихви, за които е издаден изпълнителен лист по чл.237 ГПК-отм. по гр.д.№ 7436/2003г. на СРС, 56 състав.
Съставът на ВКС счита, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1, предложение второ ГПК – делото е търговско и същевременно цената на всеки един от предявените установителни искове е под 20 000 лв.
Настоящото дело е търговско с оглед предмета на спора и страните по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който е послужил като основание по чл.237, б.”в” от отменения процесуален закон за допускане на принудителното изпълнение, чието провеждане е оспорено чрез предявените отрицателни установителни искове. По този договор касаторът е действал като търговец, т.е. финансирането е поискано и отпуснато с оглед осъществяваната търговска дейност. Обжалваното от касатора решение е постановено по искове за недължимост /поради изтекла давност за предприемане на принудително изпълнение – принудително събиране/ на парични задължения от неизпълнен договор за отпускане на финансова помощ, който договор има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ, а цената на всеки един от обективно съединените установителни искове е под 20 000лв. Релевантна за преценката е цената на всеки обективно съединен иск, а не общият им сбор.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол по отношение на въззивното решение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх.№ 13760 от 31.01.2018г., подадена от И. К. Д. срещу Решение № 7946 от 27.11.2017г. по в.гр.д.№ 8589/2017г. на Софийски градски съд, ІV- Г състав, в частта за потвърждаване на решението по гр.д. № 21937/2014г. на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: