О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 16.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1586 /2013 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 103973 от 23.10.2012г. подадена от С. С. К. и Н. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на неправилното от двете противоречиви решения: първото от 26.10.2010г. по гр.д.№ 5339/2010г. на Софийски РС и решение от 01.12.2005г. по гр.д.№ 68/2005г. на Софийски РС. Твърди, че и двете решения са влезли в сила, между същите страни са и имат идентичен предмет до колкото и при иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР се изследва правото на собственост, както п ревандикационния иск.
Ответникът по молбата Т. Р. И. оспорва молбата като недопсутима, тъй като решението по гр.д.№ 68/2005г. не е влязло в сила. Оспорва я и по същество поради липса на обективен идентитет.
Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Молбата е недопустима, защото е за отмяна на решение, което не е влязло в сила.
По гр.д.№ 12066/2006г. Т. Р. И. е предявил против молителите иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. С влязло в сила решение на 24.07.2012г. по гр.д.№ 5339/2010г. на СГС, е отменено решението по гр.д.№ 1266/2006г. на СРС и вместо това е уважен иска, като е признато за установено, че ищецът е собственик на 80 кв.м., включени в УПИ ХІІІ-569 от кв. 115 по плана на [населено място][жк], индивидуализирана със скица, неразделна част към решението. По гр.д.№ 68/2005г. е предявен иск по чл. 108 ЗС също от Т. Р. И. против молителите за същите 80 кв.м.. С решение от 01.12.2005г. е отхвърлен иска. Това решение е обжалвано пред СГС. По въззивната жалба е образувано гр.д.№807/2006т. на СГС. производството по което е било спряно до разрешаване на спора по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Сега е възобновено и делото е насрочено за 11.12.2013г. Следователно второто решение не е влязло в сила.
Производството по чл. 303 ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения само на изчерпателно изброените основания в чл. 303, ал.1 и чл. 304. ГПК. На основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК подлежи влязло в сила решение когато друго влязло в сила решение, постановено между същите страни, по иск, предявен на същото основание и искане му противоречи. Преценката за наличие на субективен и обективен идентитет и за правилност на решенията се извършва само между двете влезли в сила решения. Правилността на не влезлите в сила решения се проверява по реда на обжалването. Поради това, че не е налице първата предпоставка за производство по чл. 307 ГПК.
По изложените съображения молбата е недопустима. Поради това следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество и молбата да се остави без разглеждане.
Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните от него разноски в доказания с договорът за правна помощ размер – 300 лв.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя протоколно определение от 14.05.2013г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба вх.№ 103973 от 23.10.2012г. подадена от С. С. К. и Н. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на неправилното от двете противоречиви решения: първото от 26.10.2010г. по гр.д.№ 5339/2010г. на Софийски РС и решение от 01.12.2005г. по гр.д.№ 68/2005г. на Софийски РС.
ОСЪЖДА С. С. К. и Н. С. М. да заплатят на Т. Р. И. деловодни разноски в размер на 300 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: