Определение №129 от 18.2.2013 по ч.пр. дело №53/53 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 18.02.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 53 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 , т.2 ГПК
Образувано е по частната жалба на Х. В. Г.,А. Б. и Ж. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. В.Г. –Г. и ТД [фирма]/н/, седалище гр. В., представлявано от управителя си Методи А. Н., против разпореждане на Варненския апелативен съд № 1231 от 06. 07. 2012 год., с което е върната, като подадена извън срока за касационно обжалване, касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели с вх. № 3575/04.07.2012 год. срещу решение на Варненския апелативен съд № 151 от 28.05.2012 год., по в.т.д.№ 179/2012 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.283 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба и изпращането и по компетентност на ВКС.
Основното възражение на частните жалбоподатели е срещу възприетото от въззивния съд разрешение относно приложимия срок за касационно обжалване, като същите поддържат становище, че нормата на чл. 707а, ал.1 ТЗ относима единствено към първоинстанционното решение не следва да се тълкува разширително, поради което правно важима в случая е нормата на чл.283 ГПК и подадената касационна жалба не е просрочена.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от страна на А. Ен. М. Н. и Х./ Г./ С. Стюрман, в качеството им съдружници в ТД [фирма] /н/, чрез адв. Ал.Д.- САК, с която се изразява пълно съгласие с доводите и оплакванията, изложени от частните жалбоподатели. Позовавайки се на регламент ЕС № 1346 и нормите на ТЗ те въвеждат и доводи, свързани с правото на чуждестранните кредитори да подадат касационна жалба срещу решение, което уврежда интересите им.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените съображения, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускане на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги обсъжда.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели с вх. № 3575/04.07.2012 год. срещу постановеното въззивно решение № 151/2012 год., по в.т.д.№ 179/2012 год., с което след отмяна на решение № 1550/16.12.2011 год., по т.д.№ 865/ 2009 год. на В., на осн. чл.707а, във вр. с чл.704 ТЗ е отказано утвърждаване на оздравителния план на длъжника ТД [фирма] /н/, със седалище гр. В. вх.№ 498 /07.01.2011 год., представен от вносителите А. Ен. Мария Н., Г. / Х./ С. С. и синдика Л. Б., Варненският апелативен съд е приел, че същата е просрочена, тъй като подадена при условията на чл.62, ал.2 ГПК на 02. 07.2012 год. е след изтичане на 7-дневния срок по чл.707а, ал.1 ТЗ.
Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.705, ал.2 ТЗ решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаването на оздравителен план, подлежи на касационно обжалване и както последователно приема в практиката си ВКС, обективирана и в част от цитираните в обжалваното определение съдебни актове на касационната инстанция, доколкото то е предмет на специална регламентация както относно продължителността на срока, така и по отношение началния момент, от който започва броенето на същия, общото процесуално правило на чл.283 ГПК, в този случай, е неприложимо.
Като аргумент в подкрепа на изразеното разбиране следва да се приеме обстоятелството, че с нормата на чл.707а, ал.1 ГПК законодателят не е въвел изрично разграничение по отношение вида на предприетото обжалване, според инстанцията, осъществяваща инстанционния контрол, което дава основание да се изгради правен извод, че установеният специален срок за обжалване и началният момент на неговото изчисляване намират приложение не само в хипотезата на въззивно обжалване на първоинстанционното решение по чл.705, ал.2 ТЗ, в каквато насока са доводите на частните жалбоподатели , но и при предприетото обжалване на постановено от въззивен съд решение, с което се утвърждава или се отказва утвърждаване на оздравителен план на предприятието на длъжника.
Допълнително така възприетото разрешение се обосновава с езиковото тълкуване на разпоредбата на чл.707а, ал.1 ТЗ, което не позволява да се приеме наличие на идентитет между режима, на който касационното обжалване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ, във вр. с чл. 613а, ал.1 ТЗ е подчинено и периода от време, в който то може да бъде упражнено от правоимащите лица. Затова, като е съобразил изложеното въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Видно от данните по делото обжалваното решение е вписано в ТР при АВ на 01.06.2012 год.. Следователно към датата на която е подадена касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели с вх.№ 3575/ 04.07.2012 год. – 02.07.2012 го., 7- дневният преклузивен срок за касационно обжалване е изтекъл и същата се явява просрочена.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Варненския апелативен съд № 1231 от 06. 07. 2012 год. за връщане на подадената от Х. В. Г., А. Б. и Ж. С., чрез процесуалния им представител адв. В.Г. –Г. и ТД [фирма]/н/, седалище гр. В. касационна жалба вх.№ 3575/04.07.2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top